3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 268
С., 7.03. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 28 февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1385/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. предприятие „К. дейности”[населено място] против въззивно решение на Р. окръжен съд № 358 от 22.07.2010 год. по гр. дело № 566/2010 год. с което е отменена заповед № 32 от 03.12.2009 год. на директора на ОП „К. дейности” Р., с която на Ц. И. Ц. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представена съдебна практика по материалноправния въпрос – каква е рамката за мотивиране на заповедта по чл. 195, ал. 1 КТ и при отмяната и като немотивирана следва ли да се приеме, че нарушението на трудовата дисциплина, предмет на заповедта, не е извършено. Представени са съдебни решения по гр. дело № 3199/2008 г. на ВКС; гр. дело № 1142/2002 г. на ВКС и гр. дело № 1627/94г. на ВС – всички по приложението на чл. 195, ал. 1 КТ и извадка от тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по т.д. № 1/2000 г. на ВКС, т. 19, чрез които се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Ц. И. Ц. в писмен отговор на касационната жалба оспорва наличието на мотивирано изложение за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос по приложението на чл. 195, ал. 1 КТ не е разрешен в противоречие с представената съдебна практика, не е разрешен в противоречие и със създадената съдебна практика по реда на чл. 291 ГПК, която има задължителен характер – решения по гр. дело № 698/2009 г. на ВКС; гр. дело № 1374/2009 г. на ВКС и гр. дело № 1412/2009 г. на ВКС, всички по приложението на чл. 195, ал. 1 КТ,
Според задължителната съдебна практика необходимо съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ са фактическите признаци на нарушението, съответно кога и от кого е извършено. Разпоредбата е императивна, посочените реквизити са задължителни и за тях съдът следи служебно. Ако заповедта не отговоря на посоченото съдържателно изискване, последицата е незаконност на уволнението и неговата отмяна.
В процесния случай наказанието е наложено за нарушения формулирани в четири групи. За първите две групи нарушения е прието, че заповедта не е мотивирана при описание на нарушението с обективните му и субективни признаци, относно третото нарушение е прието, че същото е извършено със знанието и по разпореждане на директора на предприятието и по отношение четвъртото нарушение е прието, че е мотивирано и извършено, но само по себе си не дава основание за налагане на най-тежкото наказание „уволнение”.
Поставеният правен въпрос е относим към първите две групи нарушения, които касаят неизпълнение на служебни задължения от служителя, за които е прието, че не са мотивирани според изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. Ако нарушението се състои в бездействие, следва да бъде посочено, какво е дължимото действие, кои са предпоставките за възникване на задължението, наличието на тези предпоставки. Първата група нарушения не съдържа описание на конкретно неизпълнената задача. Подобно е и положението с втората група нарушения, като следва да се посочи, че неизпълнение на действия, предприемането на които е предоставено на преценката на работника, може да е нарушение на трудовата дисциплина, ако неизпълнението е умишлено или в резултат на груба небрежност. От съдържанието на посоченото в заповедта нарушение по пункт две е видно, че възложената задача е изпълнена от служителя в 11,00 часа, вместо в 8,30 часа, както било разпоредено, а с оглед характера на задължението, фактора време не е бил определящ.
Изложеното дава основание да се приеме, че по поставения правен въпрос не е установена хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, която поглъща противоречивата съдебна практика на съдилищата по т. 2 от разпоредбата. С обжалваното решение правният въпрос е разрешен в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС, което изключва допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба е поискал присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, което не може да бъде уважено. Представения договор за правна защита установява, че само е уговорен адвокатски хонорар в размер на 300 лв., който не е внесен.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 358 от 22.07.2010 год. по гр. дело № 566/2010 год. на Р. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ