6
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 833
София, 21.07.2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 17 юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1756/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Н. В. В. чрез пълномощник адв. З. Н. Софийска адвокатска колегия и по касационна жалба на ответника С. К. С. едноличен търговец с фирма „Асансьор – С. С.” [населено място] чрез пълномощник адв. П. В. Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 17247 от 06.10.2014г. по в. гр. дело № 1031/2014г. на Софийски градски съд, с което С. Н. С. действащ като едноличен търговец с фирма „Асансьор – С. С.” е осъден да заплати на Н. В. В. на основание чл. 200, ал. 1 КТ обезщетения за вреди настъпили вследствие на претърпяна трудова злополука на 20.07.2008г., както следва: 120 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди и обезщетения за имуществени вреди в размер на 4610,69 лв. – разлика между получаваната пенсия за инвалидност и трудовото възнаграждение, което ищецът би получавал като трудоустроен за периода 16.01.2009г. – 01.02.2013г.; сумата 1357,48 лв. – разходи за лекарства, медикаменти и изследвания необходими за лечение и профилактика на уврежданията за периода 20.07.2008г. -01.02.2013г.; сумата 413,60 лв. – разходи за санаториално лечение за периода 2009г. – 2010г.; сумата 331,97 лв. – разходи за закупуване на оринарни торбички, пелени, чаршафи необходими за битово -хигиенното обслужване на ищеца и на основание чл. 86 ЗЗД сумата 600 лв. – обезщетение за забава върху сумата от 4610,69 лв. за периода 30.01.2019г. – 09.05.2011г.; сумата 406,63 лв. – обезщетение за забава върху сумата 4610,69 лв. за периода 20.07.2008г. -09.05.2011г.; сумата 119,18 лв. – обезщетение за забава върху сумата 413,60 лв. за периода 20.07.2008г. – 09.05.2011г.; сумата 91,69 лв. – обезщетение за забава върху сумата 331,97 лв. за периода 20.07.2008г. – 09.05.2011г. и е потвърдено решение от 08.07.2013г. по гр. дело № 18870/2011г. на Софийски районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете по пълния предявен размер 150 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди; 10 000 лв. обезщетение за имуществени вреди – разлика между получаваната пенсия за инвалидност и трудовото възнаграждение, което ищецът би получавал като трудоустроен; 5000 лв. обезщетение за имуществени вреди – разходи за лекарства, медикаменти и изследвания необходими за лечение и профилактика на уврежданията; 5000 лв. обезщетение за имуществени вреди – разходи за санаториално лечение и 5000 лв. обезщетение за имуществени вреди – разходи за санаториално лечение.
Жалбоподателят Н. В. В. обжалва решението в частта, с която са отхвърлени исковете.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – ако два търговски субекта се представляват от едно и също физическо лице следва ли, че неговите действия обвързват и двамата търговци независимо, че е посочен единия от тях като извършващ действието; извършеният от работодателя инструктаж достатъчно условие ли е да се приеме, че работникът е действал в условията на груба небрежност, ако това са били обичайните условия на труд и работодателят не е обезопасил работното място и длъжен ли е съдът да посочи, кои норми на безопасност на труда са нарушени от пострадалото лице и каква е връзката им със злополуката; длъжен ли е съдът на назначи съдебно – техническа експертиза по охрана и безопасност на труда при решаване на въпроса за съпричиняване произтичащо от нарушение на специфични норми на труд, които изискват специално знание. Жалбоподателят се позовава на Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС за обобщаване практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, на Тълкувателно решение № 1/2001г. на ОСГК и Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Жалбоподателят С. К. С. едноличен търговец с фирма „Асансьор – С. С.” [населено място] обжалва решението в частта, с която исковете са уважени.
В изложение да допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение е осъдено юридическо лице, което повече от шест месеца, считано от датата на завеждане на исковата молба, не е съществувало в правния мир, с което е нарушена разпоредбата на чл. 16а ТЗ. Позовава се на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът [фирма] с управител С. С. чрез пълномощник адв. П. В., САК в писмено становище оспорва касационната жалба на ищеца.
В подадените писмен отговори, всяка страна оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване на насрещната страна.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани обективно кумулативно съединени искове по чл. 200, ал. 1 КТ намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и редовни.
По изложението за допускане на касационно обжалване на Н. В. В..
Поставените правни въпроси са включени в предмета на спора, но с обжалваното решение не са разрешени в противоречие с представената съдебна практика, нито обосновават основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Първият правен въпрос се поддържа с твърдението, че ответникът С. С. не е подал писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК, в който да е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице. С подадения от дружеството отговор, съдът бил приел, че след като е подписано лично от С. С., то възражението е направено от него и в качеството му на едноличен търговец.
С обжалваното решение е прието, че с подадения на 26.10.2012г. отговор от ответника [фирма], подписано от С. С. лично (не в качеството му на управител) и становище от 12.11.2012г. от ответниците [фирма] и [фирма] представлявано от С. С., в което се позовават на отговора по чл. 131 ГПК, възражението за съпричиняване на вредата от страна на пострадалия изхожда й от двамата ответници – едноличния търговец и работодател на ищеца С. С. и от дружеството представлявано от С.. Приетото от съда не води до смесване качествата на двамата ответници, както се поддържа в изложението. Напротив, съдът е разграничил статута на дружеството като юридическо лице и този на едноличния търговец – физическо лице, а изводът, че възражението за съпричиняване ангажира и едноличния търговец съответства на доказателствата по делото, което изключва основание за допускане на касационно обжалване.
Останалите правни въпроси касаят приложението чл. 201, ал. 2 КТ, даващ възможност да се намали отговорността на работодателя, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
С обжалваното решение съдът е изложил подробни съображения, относно предпоставките, при които следва да се приеме, че пострадалият е проявил груба небрежност като основание по чл. 201, ал. 1 КТ за намаляване отговорността на работодателя при трудова злополука – прието е, че единствено съзнателната небрежност на пострадалия е груба по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ; тя се характеризира с неполагането и на най -елементарната грижа, тази която и най – небрежният човек би положил за своите работи, а като субективно отношение се изразява в знанието на пострадалия за вредоносния резултат и неправилната преценка, че може да го предотврати. Като се е позовал на конкретната фактическа обстановка съдът е приел, че ищецът е проявил груба небрежност – при монтаж на нова асансьорна уредба, въпреки проведения инструктаж относно правилата по техническа безопасност, ищецът пригодил намерена тръба от скеле, и без да са били поставени куки и да е била закачена за асансьорната шахта, на тръбата е поставена тежест – закачена лебетката; при повдигане на асансьорната рамка, въпреки предупрежденията на разпитани по делото свидетели присъствали на инцидента, ищецът останал върху рамката, т. е. в опасната зона на падането на тръбата и лебетката, при което е настъпилата трудовата злополука – поведение преценено от съда като липса на положена и най-елементарната грижа, която и най-небрежният човек би положил за своето здраве, допринесло за настъпването на вредата в степен на съпричиняване определено на 20 %.
Тези изводи на съда не влизат в противоречие с представената от жалбоподателя съдебна практика – постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС относно определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане и решение по гр. дело № 298/2009г., четвърто г. о., ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, според което, щом не са били осигурени от работодателя безопасни условия на труд, не може да се приеме, че злополуката се дължи на груба небрежност, респ. при обичайна практика, нарушаваща изискванията за безопасна работа, пострадалият работник не е действал и не е пострадал при груба небрежност, защото не всяко нарушение на инструкциите за безопасност на труда представлява груба небрежност, а само такова нарушение, което е в пряка причинна връзка с увреждането, и при което работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би положил в подобна обстановка. Установената по делото конкретна фактическа обстановка не би могла да се приравни „на обичайна практика, нарушаваща изискванията за безопасна работа, нито да се твърди, че работодателят не е осигурил безопасни условия на труд”, каквито доводи не са били обсъждани в процеса на делото. Това изключва наличието на противоречие между приетото с обжалваното решение по поставените правни въпроси относно приложението на чл. 201, ал. 2 КТ и цитираната съдебна практика на ВКС, като основание за допускане на касационно обжалване по ч. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изложението за допускане на касационно обжалване на С. К. С. едноличен търговец с фирма „Асансьор – С. С.” [населено място].
В изложението жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение е осъдено юридическо лице, което повече от шест месеца, считано от датата на завеждане на исковата молба, не е съществувало в правния мир, с което била нарушена разпоредбата на чл. 16а ТЗ.
С обжалваното решение е осъден ответникът – С. Н. С. в качеството му на едноличен търговец „Асансьор – С. С.” и на работодател на ищеца по сключения на 20.05.2008г. трудов договор. В този смисъл поставения правен въпрос се явява извън предмета на спора и не обуславя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Доколкото във въпроса жалбоподателят се позовава на нарушаване на чл. 16а ТЗ като поддържа, че искът е уважен срещу юридическо лице, което повече от шест месеца, считано от датата на завеждане на исковата молба, не е съществувало, с оглед извършено преди да настъпи трудовата злополука прехвърляне на предприятието от едноличния търговец С. С. на дружеството [фирма] представлявано от С. С. по реда на чл. 15, ал. 1 ТЗ следва да се посочи, че солидарната отговорност по чл. 15, ал. 3 ТЗ на отчуждителя и правоприемника е законова и е уредена като вид лично обезпечение на кредиторите на предприятието на отчуждителя (прехвърлителя) и право на ищеца е да избере, срещу кого от солидарните длъжници да насочи иска. Солидарната отговорност по чл. 15, ал. 3 ТЗ не е ограничена със срока по чл. 16а, ал. 1 ТЗ, който има значение единствено и само за отделното управление на преминалото търговско предприятие от правоприемника – приобретател, но не и за предявяването на искове срещу прехвърлителя и приобретателя, които се изсрочват с общата петгодишна давност.
Предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване и по изложението на С. С..
С оглед изхода на делото съдебните разноски остават в тежест на страните, както са направени.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 17247 от 06.10.2014г. по в. гр. дело № 1031/2014г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ