5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 469
С., 18.04. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 12 април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1621/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Г. С. против въззивно решение на С. апелативен съд № 598 от 29.06.2010 год. по гр. дело № 125/2010 год., с което след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен иска на жалбоподателя против М. на отбраната за признаване за установено, че не дължи сумата 18681,68 лв. направени разходи за издръжката и обучението на жалбоподателя на основание чл. 300 ЗОВСРБ (отм.).
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че в противоречие с представена съдебна практика с обжалваното решение са разрешени процесуалноправните въпроси – по приложението на чл. 155 ГПК (чл. 127, ал. 1, изр. 2 ГПК /отм./), според който „не подлежат на доказване общоизвестните и служебно известните факти на съда, за които съдът е длъжен да съобщи на страните”, поставен в контекст на приетото с обжалваното решение, че извършените разходи от ответника за обучението на ищеца за съответно посочените в решението две учебни години са обществено известни факти и не се нуждаят от доказване; по приложението на чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК /отм./), с оглед приетото от съда, че при доказано основание, но липса на доказателства за размера на направените разходи, същият следва да се определи по реда на посочената разпоредба и по въпроса относно доказателствената сила на документи изходящи от ответната страна – две заповеди на МО, приети от съда, че се ползват с доказателствена сила, относно удостоверените с тях направени бюджетни разходи. Жалбоподателят се позовава на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси. Представя съдебни решения по гр. дело № 4775/57 г. на ВК по приложението на чл. 127, чл. 128 и чл. 157 ГПК (отм.), решение по гр. дело № 3079/55 г. на ВК по приложението на чл. 127 ГПК (отм.) и чл. 47, ал. 1 ЗЛС; определение по гр. дело № 568/2009 год. на ВКС; определение по гр. дело № 505/2010 г. на ВКС; решение по гр. дело № 112/2008 год. на Р. ОС – влязло в сила; решение по гр. дело № 3114/97 г. на ВКС по приложението на чл. 143 и чл. 144 ГПК (отм.) и решение по гр. дело № 2645/2002 г. на ВКС по приложението на чл. 133, ал. 1, б. „е” и чл. 133, ал. 3 ГПК (отм.) и чл. 33, ал. 1 ЗС.
Ответникът М. на отбраната в писмен отговор на касационната жалба оспорва основанията за допускане на касационно обжалване. Излага съображения в подкрепа правилността на разрешените правни въпроси с обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е отхвърлен отрицателно установителен иск, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправни въпроси не са разрешени в противоречие с представената съдебна практика, като основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По приложението на чл. 155 ГПК, според който „не подлежат на доказване общоизвестните и служебно известните факти на съда, за които съдът е длъжен да съобщи на страните”
Въпросът е поставен, с оглед на приетото с обжалваното решение за обществено известно, че ответникът е направил разходи за обучението на ищеца, като военнослужащ, за учебните 1998/1999 год. и 1999/2000 год. и този факт не следва да се доказва, но се оспорва, че това не било съобщено на страните.
Разпоредбата на чл. 155 ГПК (аналогична чл. 127, ал. 2, изр. 2 ГПК /отм./) използва израза „общоизвестни факти” и има предвид факти известни на неопределен кръг от хора. Такива факти са големи политически, културни, спортни или природни събития, като се предполага, че това, което е известно всекиму е известно и на съда.
С обжалваното решение съдът не се е позовал на общоизвестен факт по смисъла на посочената разпоредба, а се е позовал на известен факт, като ненуждаещ се от доказване, признат от ищеца още с подаването на исковата. В исковата си молба ищецът е признал неизгодния факт, че ответникът е направил разходи по обучението му и това признание е довело до съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи страни по този факт. Затова съдът е имал основание да обяви, че този факт е известен и не се нуждае от доказване. По този факт в процеса на делото не е имало спор, спорът е бил по размера на направените разходи. В този смисъл поставеният процесуалноправен въпрос не обуславя изхода на делото и не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По процесуалноправния въпрос за приложението на чл. 162 ГПК (аналогичен чл. 130 ГПК /отм./).
С обжалваното решение е прието, че за учебната 1998/1999 г. и учебната 1999/2000 г. не е извършено изчисляване на действителните разходи за обучението и издръжката на един курсант, но факта, че такива разходи са извършени от ответника е признат от ищеца и като обществено известен не се нуждае от доказване. За тези две учебни години вземането е установено по основание, но не е установен размерът, затова съдът се е позовал на чл. 130 ГПК (отм.) и е определил размера на задължението по аналогия от разпоредбата на чл. 26 от Закона за устройството на държавния бюджет. Когато не са определени разходите (нормативно определени разходи) за текущата година те се извършват до размера на разходите за предходната година (действителните разходи). Съдът е приел по аналогия – допустима, тъй като се касае до регулирането на един и същи тип финансови отношения, че нормативните разходи за тези две учебни години са в размер на извършените действителни разходи през учебната 1997/1998 год., като е ползвал и заключение на вещо лице.
С изложението е представено съдебно решение по гр. дело № 112/2008 год. на Р. окръжен съд (влязло в сила), според което разпоредбата на чл. 130 ГПК (отм.) не може да намери приложение при реализиране на пълна имуществена отговорност на отчетник, и ако вземането на работодателя за липси, не е установено с влязло в сила съдебно решение, то това вземане не може да бъде прехвърлено на трето за трудовото правоотношение лице.
Жалбоподателят поддържа, че приетото с обжалваното решение по приложението на чл. 130 ГПК (отм.), влиза в противоречие с представената съдебна практика, като основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Представената съдебна практика е неотносима към спора разрешен с обжалваното решение, нито е допустима аналогия между двата спора.
С обжалваното решение е разгледан отрицателно установител иск по чл. 254 ГПК (отм.) предявен от длъжника срещу взискателя. По този иск взискателят доказва факта, от който вземането му произтича, а длъжникът възраженията си срещу вземането, основаващи се на факти, които изключват, погасяват изпълняемото право или отговорността за него, или разкриват, че то не е изискуемо.
Правилото на чл. 130 ГПК (отм.), като отклонение от общите правила на доказателствената тежест, значи че доказателствената тежест по иск за вземане включва доказване на юридическия факт, от който то произтича, но не и на размера му, от което следва, че искът не може да бъде отхвърлен, заради недоказване на размера. Съдът е длъжен да го установи по своя преценка и това е направено с обжалваното решение.
По въпроса за доказателствената сила на документи изходящи от ответната страна – две заповеди на МО, приети от съда, че се ползват с доказателствена сила, относно удостоверените с тях направени бюджетни разходи.
Прието е, че действителните разходи за учебната 1996/1997 г. и 1997/1998 г. са установени с две заповеди на министъра на отбраната ОХ-954/30.12.1998 г. и ОХ-219/21.03.2000 г., които имат характер на официални свидетелстващи документи, защото съгласно чл. 35 ЗОВС (отм.) министърът на отбраната разпределя бюджета и ръководи финансовото и материално – техническо осигуряване на МО. Заповедите удостоверяват факти свързани с бюджетни разходи и удостоверяването на тези факти, както контрола и отчета на тези извършени разходи са от компетентността на министъра на отбраната. Прието е, че ищецът не е оборил доказателственото значение на двете заповеди, чрез главно и главно доказване, поради което те са доказателство за извършените действителни разходи. Тези две заповеди са ползвани от вещото лице при изготвяне на заключението по установяване размера на вземането.
Поставеният правен въпрос за доказателствената сила на документи изходящи от ответната страна, визиращ двете заповеди не е разрешен с обжалваното решение в противоречие с установената съдебна практика за доказателственото значение на официалните документи по чл. 143 ГПК (отм.), и по-конкретно на официалните свидетелстващи документи, които доказват с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите предмет на удостоверителното изявление на органа издал документа, са се осъществили така, както се твърди в документа. Тази доказателствена сила не е била оборена от жалбоподателя – ищец и съдът се е съобразил с материалната доказателствена сила на посочените заповеди, с което поставеният правен въпрос е разрешен при правилно прилагане на закона и в съответствие със съдебната практика на ВКС.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не са установени предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, респ. т. 3, приложението на която е заявено формално, без да са развити съображения.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати поискани съдебни разноски на другата страна в размера на 450 лв. юристконсулско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 598 от 29.06.2010 год. по гр. дело № 125/2010 год. на С. апелативен съд.
ОСЪЖДА Н. Г. С. да заплати на М. на отбраната съдебни разноски в размер на 450 лв. юристконсулско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ