3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 41
София, 20.01. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 13 януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 970/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Средно общообразователно оздравително училище (С.) „Х. Б.” с. Б. против въззивно решение № 85 от 13.04.2010 год. по гр. дело № 145/2009 год. на С. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 406 от 17.12.2009 год. по гр. дело № 623/2009 год. на С. районен съд, с което е отменена заповед № 1006 от 30.06.2009 год. на Директора на С. „Х. Б.” с. Б., с която на основание чл. 328, ал. 1 т. 2 КТ е прекратено трудовото правоотношение на Н. Д. А., същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „начален учител” в С. „Х. Б.” с. Б. и работодателят е осъден с въззивното решение да й заплати на основание чл. 225, ал. 1 КТ обезщетение за оставане без работа, поради незаконно уволнени в размер на още 287,98 лв. за времето от 17.12.2009 год. до 01.01.2010 год. към присъдените с първоинстанционното решение 1464,82 лв. за времето от 01.07.2009 год. до 17.12.2009 год.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че в противоречие с представена съдебна практика с обжалваното решение е разрешен въпроса – длъжен ли е работодателят да извърши подбор между служителите в рамките на съответното структорно обособено звено за населеното място, ако се съкращават всички щатни бройки за една и съща длъжност. Представени са съдебни решение на Върховния касационен съд по гр. дело № 2306/2000 г.; гр. дело № 2527/2008 г.; гр. дело № 501/2009 г.; гр. дело № 4958/2008 год. и решения на Върховния съд по гр. дело № 629/91 г. и гр. дело № 1301/94 г., чрез които се обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответницата Н. Д. А. не е представила писмен отговор на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о. като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Правният въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен, с оглед приетото от съда, че ищцата е изпълнявала длъжността „начален учител” с месторабота в сградата на закритото оздравително училище в с. Г. и двете паралелки от училището са присъединени към С. „Х. Б.” с. Б. – работодателят на ищцата, затова, макар ответникът да е съкратил двете щатни бройки „начален учител” в с. Г. е бил длъжен да извърши подбор по реда на чл. 329 КТ между всичките заемащи тази длъжност в ответното училище, тъй като се касае до лица с еднакви трудови функции. Съдът не е възприел виждането на ответника – касатор, което се поддържа и в изложението, че присъединените паралелки от закритото училище представляват „обособено структорно звено” на С. „Х. Б.” с. Б., поради което за работодателя не е имало задължение да извърши подбор, тъй като са съкратени и двете щатни бройки от закритото училище в с. Г.. По това твърдение съдът е приел, че с присъединяване на паралелки от закритото училище се променя само мястото на работа на лицата заемащи длъжността „начален учител” и не може да се говори за организационно и икономически обособено образование, отделно от структурата на С. „Х. Б.” с. Б.. Поради това, работодателят е следвало да извърши подбор между всички заемащи длъжността „начален учител” в С. „Х. Б.” и като не е спазил изискванията на чл. 329 КТ, уволнението е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
Настоящият съдебен състав намира, че поставеният правен въпрос не обуславя изхода на делото, тъй като не сме изправени пред хипотезата на преминаване на обособена част от едно предприятие към друго, а пред промяна на местоработата на лица от закрита структора на ответното училище, поради което работодателят е следвало да изпълни задължението си по чл. 329 КТ, като част от фактически състав на извършеното уволнение на ищцата поради съкращаване на щата. Представената съдебна практика касае извършването на подбор при наличие на организационно обособени структори – регионален клон, дирекция, републикански център, поделение, когато подбора се извършва между служителите в рамките на съответното структорно обособено звено, какъвто не е настоящият случай.
Предвид изложеното не са установени предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 85 от 13.04.2010 год. по гр. дело № 145/2009 год. на С. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ