О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
София, 17.02. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 3* по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от “П” А. , гр. С., представлявано от изпълнителния директор С, чрез пълномощника си адв. С от АК-София против решение от 26.02.2008 г., постановено по гр.д. № 2172/2007 г. на Софийски градски съд, ІІ-Д г.о., с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 64 с-в, постановено по гр.д. № 1028/2007 г., с което са уважени предявените искове от П. С. Т. от гр. П., срещу касатора, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, като е отменено извършеното със заповед № РД-22-5/23 от 20.11.2006 г. на изпълнителния директор на “П”А. дисциплинарно уволнение на П. С. Т. от длъжността “управител на ТО” в търговски обект – Бензиностанция-5132-гр. Първомай, същият е възстановен на заеманата длъжност и му е присъдено обезщетение за принудителна безработица в размер на 2057,49 лв. за периода от 23.12.2006 г. до 21.03.2007 г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, трудово възнаграждение в размер на 458,68 лв., на основание чл. 128, ал. 1, вр. с чл. 245, ал. 2 КТ, както и неправомерно удържано обезщетение в размер на 457,82 лв., на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 221,ал. 2 КТ, ведно със законните последици, като в останалите части тези парични искове за отхвърлени.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, е в противоречие с установената практика на ВКС, в която връзка сочи и представя съдебна практика – решение № 140 от 05.03.2003 г. на ВКС по гр.д. № 2793/2001 г., ІІІ г.о., решение № 1658/27.10.2005 г- на ВКС, ІІІ г.о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателят се е позовал на основанието за допускане на касационно обжалване по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с твърдението, че въззивната инстанция се е произнесла по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата като се е позовал на цитираната по-горе съдебна практика, както и на основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с твърдението, че разрешаването на настоящия казус е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба П. С. Т. от гр. П., не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи обективно съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е посочил, че заповедта на представляващия ответното дружество, с която трудовият договор с ищеца е бил прекратен, на основание чл. 186, вр. с чл. 187, т. 1, т. 3 и т. 10 и чл. 188, т. 3 КТ, поради неизпълнение на възложената работа, свързано с нарушение на финансовата и трудова дисциплина, е незаконосъобразна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 195 КТ. Съдът е приел, че да отговаря на тези изисквания заповедта за уволнение не е достатъчно да съдържа само общи описания на действията или бездействията на работника, а е необходимо да съдържа конкретни действия или бездействия, извършени на определени дати или при определени условия като при множество нарушения на трудовата дисциплина, включително и когато се твърди системност на нарушенията, какъвто е процесния случай, всяко от тях следва да е конкретизирано по см. на чл. 195, ал. 1 КТ.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната, съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ, практика на Върховния касационен съд, както и на постановленията на Пленума на Върховния съд. В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и са представени посочените по-горе две съдебни решения, което в случая се явява основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В изложението, приложено към касационната жалба като съществен процесуално правен въпрос е посочен правото на всяка една от страните пред въззивната инстанция да посочи доказателства в подкрепа на твърденията си и тъй като въззивният съд не е допуснал такива доказателства на касатора, същият е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което обаче е основание по чл. 281, т. 3 ГПК, но не е основание за допускане на касационно обжалване по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Същественият материалноправен въпрос, посочен от касатора е, спазена ли е императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ, в случаите, когато заповедта за уволнение е издадена без в нея да са изрично конкретизирани извършените нарушения по дати и при конкретни условия от страна на уволнения служител/неупражнен от него контрол на подчинените му при изготвяне и издаване на касовите бонове/, които нарушения на трудовата дисциплина са извършвани от него системно, който правен въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Направените доводи от касатора обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК като същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество, едва след допускане на решението до касационно обжалване. Твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Представените от касатора съдебни решения се отнасят до конкретни казуси, разрешени при конкретна фактическа обстановка, което не обосновава противоречива съдебна практика по чл. 195, ал. 1 и чл. 186, вр. с чл. 187, т. 1, т. 3 и т. 10 КТ. Обжалваното съдебно решение не влиза в противоречие с представените като съдебна практика решения относно фактическия състав на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, поради дисциплинарно уволнение като различията в крайните изводи са повлияни от различни фактически обстоятелства и тяхната конкретна преценка от съда, които обстоятелства са относими към правилността на решението и които нямат отношение към приложното поле за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – разрешен от въззивния съд съществен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Такова би било налице, ако произнасянето на съда по този въпрос би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата.твърждаването на принципа за справедливо и точно разрешаване на всеки спор не се извършва чрез обжалване на всички въззивни решения, а се осъществява чрез еднаквото и безпротиворечиво прилагане на относимите правни норми.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, касационната жалба на “П” А. гр. С., представляван от изпълнителния директор С, против решение от 26.02.2008 г., постановено по гр.д. № 2172/2007 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Д състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: