О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 997
София, 10.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети август, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 189 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез „П. з. т. п. – Г. О.” [населено място], чрез процесуалния си представител ст. юриск. Я. Л., против въззивно решение № 375 от 12.11.2010 г., постановено по в.гр.д. № 1010/2010 г. на Великотърновския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 402 от 13.08.2010 г. на Горнооряховския районен съд, постановено по гр.д. № 1423/2010 г., са уважени предявените от Н. Х. С. срещу касатора, обективно съединени искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че постановеното решение на въззивния съд е в противоречие с установената практика на ВКС, в която връзка сочи и представя съдебна практика – решение № 91 от 17.11.1971 г. на ОСГК на ВС по гр.д. № 73/71 г., решение № 50 от 01.06.1979 г. на ОСГК на ВС по гр.д. № 35/79 г., Постановление № 7 от 27.12.1965 г. на ПлВС, решение № 14 от 10.02.2010 г. по гр.д. № 4322/2008 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 707 от 22.12.2009 г. по гр.д. № 3164/2008 г. на ІІ г.о. на ВКС, решение № 66 от 01.02.2010 г. по гр.д. № 5401/2008 г. на І г.о. на ВКС, последните три постановени по реда на чл. 290 ГПК. Поставените въпроси от касатора, обусловили изхода на делото от материален и процесуален характер са: 1. за приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, свързани със задължението на съда да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните и да постанови решението си върху приетите за установени факти и закона, 2. подлежи ли на съдебен контрол извършената от работодателя фактическа преценка на работата на включените в подбора лица, 3. чия е доказателствената тежест за доказване основателността на иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Ответникът по касационната жалба Н. Х. С. от [населено място] не изразява становище по жалбата в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай, тъй като са представени ППлВС и решения по реда на чл. 290 ГПК на ВКС, както и решения на ОСГК на ВС, са налице основанията за допускане до касация на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
В изложението към касационната жалба са изведени два процесуалноправни и един материалноправен въпрос, по които въззивният съд се е произнесъл и за които се твърди, че са обусловили изхода на делото и са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, както и са решавани противоречиво от съдилищата.
За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, в обжалваното решение въззивният съд е приел, че работодателят не е извършил законосъобразен подбор по см. на чл. 329 КТ, тъй като такъв е осъществен за две длъжности, които не са с еднородни трудови функции, а са с различни такива/между длъжностите „началник влак товарно движение” и „диспечер”/, поради което за тях общ подбор не може да се извърши, още повече, че длъжността на ищеца „началник влак товарно движение” не е съкратена. Приел е също така, че ищецът е доказал, че е останал без работа след уволнението като е представил копие от трудовата си книжка с отбелязване, че след датата на прекратяване на трудовото правоотношение с касатора няма други отбелязвания.
Във връзка със заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и поставения процесуалноправен въпрос относно приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, настоящият състав на ВКС намира, че той не е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС и съдебната практика, съдържаща се в посочените по-горе решения на ОСГК на ВС и постановление на ПлВС № 7/65 г., тъй като изводите на въззивния съд са резултат на собствена преценка на фактическите и правни обстоятелства по съществото на спора, след като е направена констатация за наличие на съвпадение с тези на първата инстанция, намерили израз в диспозитива на решението за неговото потвърждаване. Поставеният материалноправен въпрос – подлежи ли на съдебен контрол извършената от работодателя фактическа преценка на работата на включените в подбора лица, така както е формулиран, не е от значение за изхода на спора, тъй като основният извод на въззивния съд за незаконосъобразност на извършения подбор по чл. 329 КТ, е, че е извършен общ подбор на лицата, заемащи две длъжности в предприятието, които не са с близки, сходни трудови функции, а именно между длъжностите „началник влак товарно движение” и „диспечер”, които съгласно длъжностните им характеристики са с различни трудови функции – едната се свежда до обслужване на влаковете, а другата – до контрол и ръководство на цялостното движение на превозния процес на гарата. В тази връзка приетото във въззивното решение относно незаконосъобразността на извършения общ подбор не противоречи на приетото в решение № 14/2010 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК относно доказателствената сила на констатациите на работодателя за качеството на работата на включените в подбора лица, поради което и по този правен въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Третият процесуалноправен въпрос – чия е доказателствената тежест за доказване основателността на иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, е от значение за изхода на делото по този иск, но той е разрешен от въззивния съд в синхрон с представената от касатора задължителна съдебна практика – решения № 707/2009 г. и № 66/2010 г., постановени по реда на чл. 290 ГПК, с твърдение, че въззивното решение по този иск й противоречи. Именно в съответствие с тази задължителна съдебна практика въззивният съд е приел, че ищецът следва да докаже, че за претендирания шестмесечен период след уволнението, е бил безработен. Това той е сторил като е представил копие от трудовата си книжка, в която е отразено прекратяването на трудовия договор с ответното предприятие на 23.04.2010 г. като липсват други записвания. Същият е представил и документ, че е регистриран като безработен в бюрото по труда на 07.06.2010 г., въз основа на които доказателства, съдът е приел, че за шестмесечния период след уволнението, той е бил в принудителна безработица и му е присъдил дължимото обезщетение след извършени прихващания. В тази връзка правилен е изводът на въззивния съд, че ако работодателят твърди, че за процесния период работникът е престирал труд, този факт е в негова тежест на доказване. Тези изводи на въззивния съд са в пълно съответствие с приетото в цитираните по-горе съдебни решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 375 от 12.11.2010 г., постановено по в.гр.д. № 1010/2010 г. на Великотърновския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 12712 от 11.12.2010 г. на [фирма], [населено място], чрез „П. з. т. п. – Г. О.” [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: