О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1030
София, 4.08.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети август, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 282 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. И. Г. от гр. П., чрез пълномощника си адв. Ж от АК П. , против решение № 1* от 05.11.2008 г., постановено по гр.д. № 1660/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, Гражданско отделение, ХІV състав, с което е отменено решение № 15 от 12.03.2008 г. на Пловдивския районен съд, постановено по гр.д. № 1517/2007 г., с което са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение от Г. И. Г., срещу “П” А. , гр. П., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, като със същото решение исковете са отхвърлени.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, съставляващо част от касационната жалба, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, съдът се е произнесъл по въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както и че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да обоснове наличието на това основание. Жалбоподателят не е конкретизирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който се е произнесъл въззивният съд и който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Представено е съдебно решение на Софийски районен съд, 68 състав от 20.01.2005 г. по гр.д № 21948/2003 г., влязло в законна сила.
Ответникът по касационната жалба “П” А. , гр. П., чрез повереника си адв. Г от АК П. , в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва жалбата като неоснователна, но не изразява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че не са налице релевираните от ищеца-касатор пороци при извършването от работодателя на подбор по чл. 329 КТ между работниците с еднородни трудови функции. Приел е, че подборът е извършен при наличието на законовите предпоставки и при ясни критерии за неговото провеждане от нарочно определена от работодателя комисия.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочи чл. 280, ал. 1, т.2 и т. 3 ГПК.
Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Както се изложи по-горе, жалбоподателят не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който да е основополагащ за изхода на спора по исковете за защита срещу незаконно уволнение и този въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. От касационната жалба може да се изведе такъв въпрос, а именно съдържанието на понятието “подбор” от гледна точка на съдебната преценка за законосъобразното му провеждане от работодателя. Въззивният съд е приел, че законосъобразно проведен подбор е този, при който са налице условията, изискващи неговото провеждане, равнопоставеност на оценяваните работници, извършването на преценка от нарочно създадена комисия и по предварително определени критерии и обективирането на резултата от подбора в нарочен документ. Приел е обаче, че преценката по отношение критерия “по-добра работа”, е въпрос на целесъобразност, който е от компетентността на работодателя, съответно на прекия ръководител на работника.
За да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК следва даден правен въпрос да е решаван противоречиво от съдилищата, при отчитане на обстоятелството, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правнорелевантни и различни факти са доказани. Т.е. този правен въпрос следва да се свързан с решаващите изводи на съда, обосновали изводите му за съществуването или не на спорното право и се явяват съществени с оглед изхода на делото. Видно от представеното решение на СРС, цитирано по-горе, решаващият състав е приел уволнението за незаконосъобразно, тъй като по това дело няма доказателства за законосъобразно проведен подбор по чл. 329 КТ. Работодателят е представил само протокол на комисията по подбора, в който са посочени цифровите оценки на лицата между които е извършен подбора и критериите за подбор. При липсата на други доказателства, съдът не е могъл да извърши съдебен контрол върху законосъобразността на извършения подбор, което е определило и крайния резултат, а именно приемане уволнението за незаконно на това основание. В настоящия случай са представени други доказателства, от които може да се установи, как е формирана оценката в резултат на подбора. Представени са критерии с показатели в т. 1, от които е видно, че квалификацията на работника се определя с различни точки съобразно образованието на работника и с допълнителни точки, съобразно професионална квалификация и допълнителни умения. В т. 2 относно ниво на изпълнение на работата са представени 5 показателя с оценки от 1 до 3. Видно от показанията на св. Л, разпитан в производството пред въззивния съд, тези оценки са оформени на базата на оценките на преките ръководители на работниците. Въз основа на тези доказателства въззивният съд е приел, че подбора е извършен законосъобразно и неговият извод е правилен, че не подлежи на съдебен контрол обстоятелството защо работникът е получил съответните оценки по критерия за ниво на изпълнение на работата. Представеното от касатора решение и обжалваното решение не обосновават извода за наличие на противоречива съдебна практика. В единият случай работодателят не е доказал законосъобразното провеждане на подбора, а в другия случай това е установено от доказателствата по делото. Решенията са по различни казуси и въз основа на различен по обем доказателствен материал.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – разрешен от въззивния съд съществен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Такова би било налице, ако произнасянето на съда по този въпрос би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата. Направените доводи от касатора, обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК. А твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Представеното от касатора съдебно решение се отнася до конкретен казус, разрешен при конкретна фактическа обстановка, което не обосновава необходимостта от тълкуване на чл. 329 КТ. Както е посочено по-горе такова би било налице, ако произнасянето на съда по този въпрос би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата, какъвто не е настоящия случай.твърждаването на принципа за справедливо и точно разрешаване на всеки спор не се извършва чрез обжалване на всички въззивни решения, а се осъществява чрез еднаквото и безпротиворечиво прилагане на относимите правни норми.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 05.11.2008 г., постановено по гр.д. № 1660/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, Гражданско отделение, ХІV състав, по жалба на Г. И. Г. от гр. П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: