3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 448
София, 16.07.2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на осми юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 3804/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на А. М. Б. чрез адвокат М. К. – Пернишка адвокатска колегия против въззивно определение № 689 от 25.03.2013 г. по ч. гр. дело № 1096/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната й жалба срещу определение от 13.11.2012 г. по гр. дело № 800/2012 г. на Пернишки окръжен съд, с което е оставено без уважение възражението направено от А. М. Б. срещу Заповед за изпълнение от 02.12.2009 г. на основание чл. 423, ал. 1, т. 4 ГПК.
Жалбоподателката моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Съдът оставил без разглеждане частната жалба подадена срещу определение по чл. 423 ГПК, с което не е уважено възражението на жалбоподаотелката срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПСК от 02.12.2009 г. на основание т. 4 на чл. 423, ал. 1 ГПК – длъжникът не е могъл за подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, като се е позовал на характера на разпоредбата, чрез която се въвежда извънинстанционна проверка относно правото на участие на длъжника в заповедното производство при наличието на изчерпателно изброени основания, при която, ако възражението се приеме за основателно се възстановява висящността към момента на чл. 415, ал. 1 ГПК, а ако не бъде уважено, се възстановява стабилитета на заповедта за изпълнение, което производство е сходно с производството по чл. 303 ГПК. Посочено е още, че отрицателното определение по чл. 423 ГПК не попада в хипотезата на чл. 247, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като не дава разрешение по същество на друго производство, което да е свързано с решаване на материалноправния спор относно заявеното в заповедното производство вземане, не прегражда по-нататъшния ход на заповедното производство, нито е предвидена изрична възможност за неговото обжалване, което изключва по-нататъшен съдебен контрол.
Определението е правилно.
Изводите на съда по приложението на чл. 423 ГПК са постановени в съответствие със съдебна практика на ВКС установена с определения по ч.т.д. № 209/2010 г. ВКС, второ т. о.; ч.гр.д. № 265/2012 г. ВКС,трето г. о. и ч.гр.д. № 40/2012 г. ВКС, трето г. о., според която в разпоредбата на чл. 423 ГПК е предвидена извънинстанционна проверка на правото на участие на длъжника в заповедното производство в изчерпателно изброени случаи и производството по съществото си е извънинстанционно, сходно с това по чл. 303 и сл. ГПК приложимо за исковото производство, като разпоредбата не предвижда извънинстнационната му проверка. Актът по чл. 423 ГПК не съставлява определение подлежащо на касационен контрол по чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като не прегражда по – нататъшното развитие на делото, нито обжалваното му е предвидено в закон, не съставлява определение и по чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл не като въззивна инстанция, а в рамките на възложените му от закона правомощия на извънинстанционното производство.
Предвид изложеното обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА въззивно определение № 689 от 25.03.2013 г. по ч. гр. дело № 1096/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ