4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
София 24.01. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 729/2010 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място], подадена чрез ю.к. Д. И., срещу въззивно решение от 5.01.2010 г. по гр. дело № 2677/2008 г. на С. градски съд, с което е отменено решение от 21.04.2005 г. по гр.д. № 8838/2004 г. на С. районен съд и е постановено ново по реда на чл.218з ГПК /отм./, с което е отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 КТ уволнението на И. Г. И., извършено със заповед № 12 от 8.05.2004 г., издадена от изпълнителния директор на [фирма], като незаконосъобразна, И. е възстановен на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ на заеманата до уволнението длъжност “началник отдел” в отдел “К. и спедиторска дейност”, поделение “Наземно обслужване в [фирма], на основание чл.344, ал.1, т.1 вр. чл.225, ал.1 КТ дружеството е осъдено да му заплати сумата 6 844,14 лв., представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа поради уволнението за периода 7.09.2004 г. до 7.03.2005 г., и на основание чл.64, ал.1 ГПК /отм./ разноски в размер на 500 лв.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. Поддържа се, че с обжалваното решение е разрешен правен въпрос, касаещ приложението на чл.195, ал.3 КТ и по-точно от кой момент се счита наложено дисциплинарното наказание- дали от връчване на заповедта при отказ, надлежно удостоверен с имената и подписите на двама свидетели или е необходимо лично връчване на лицето срещу подпис. Жалбоподателят счита, че този въпрос е разрешен противоречиво при първото разглеждане на делото и при второто въззивно разглеждане, както и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба И. Г. И., чрез пълномощника си адв. В.А. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за касационното производство..
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне, поради следното:
С обжалваното решение постановено по реда на чл.218 з ГПК /отм./ въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, с което предявените от И. И. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ са били отхвърлени и е постановил ново, с което ги е уважил. Приел е, че дисциплинарното наказание “уволнение” е наложено от деня на връчване на заповедта- 7.09.2004 г. Налагането на дисциплинарното наказание е станало в момент, в който ищецът е ползвал отпуск за временна неработоспособност и се е ползвал от закрилата на чл.333, ал.1, т.4 КТ. Това е налагало процедурата по извършване на уволнението да включва и предварително разрешение на инспекцията по труда, за наличието на каквото по делото не са представени доказателства. Въз основа на това е извел изводът, че наказанието е наложено в противоречие с нормата на чл.333, ал.1 КТ и произтичащото от него прекратяване на трудовото правоотношение е незаконно, което налага уважаване на иска чрез отмяна на уволнението. При този изход на делото по иска с правно основание чл.344, ал.1,т.1 КТ са уважени и останалите два иска по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ, при наличие на основанията за това.
Правният въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалваното решение, разрешаван противоречиво от съдилищата, и който е от значение за точното прилагане на закона е за приложението на чл.195, ал.3 КТ относно момента, от който се счита наложено дисциплинарното наказание- дали от връчване на заповедта при отказ, надлежно удостоверен с имената и подписите на двама свидетели или е необходимо лично връчване на лицето срещу подпис.
По поставения въпрос не е налице основанието на чл.280, ал.1 КТ за допускане на касационно обжалване, тъй като той не е обусловил решаващите изводи на съда за незаконност на заповедта за дисциплинарно уволнение. Обжалваното решение е постановено след отмяна по реда на чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./ вр. § 2 , ал.4 от ПЗР на ГПК от С. апелативен съд на въззивното решение, с което исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ са отхвърлени и връщане на делото за ново разглеждане. В отменителното решение Софийският апелативен съд, произнасяйки се по подадената от И. касационна жалба е приел, че заповедта за наложеното дисциплинарно наказание е връчена на 7.09.2004 г. и подадената на 22.10.2004 г. искова молба е в срока по чл.358, ал.1, т.2 КТ. Или, въпросът за това от кой момент се счита наложено дисциплинарното наказание в конкретния случай – 28.05.2004 г., датата на която е оформено връчване при отказ или 7.09.2004 г., когато е била връчена лично на И. е бил разрешен с отменителното решение. При новото разглеждане въззивният съд се е съобразил с приетото в отменителното решение, че наказанието е наложено на 7.09.2004 г. и е отменил заповедта, тъй като наказанието е наложено в противоречие с нормата на чл.333, ал.1 КТ и произтичащото от него прекратяване на трудовото правоотношение е незаконно Затова, поставения въпрос не е обуславящ за изхода на делото, тъй като не е разрешаван от въззивния съд.
Следва да се отбележи и че, не е налице противоречиво разрешаване на поставения въпрос, тъй като постановените в рамките на настоящото инстанционно производство, решения даващи противоречи разрешение на даден правен въпрос не формират съдебна практика, тъй като не са влезли в сила. В този смисъл е т.3 на ТРОСГТК № 1 от 19.2.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване следва въззивният съд да се е произнесъл по принципен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание е налице при непоследователна или противоречива практика на Върховния касационен съд, или при необходимост от преодоляване на погрешна практика на ВКС, или когато въобще липсва такава по принципен въпрос. В случая жалбоподателят е посочил това основание, но не го е обосновал с противоречива или неправилна практика водеща до необходимост от тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на непълноти на правни разпоредби и до усъвършенстване на правоприлагането.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че не са налице предпоставките за да се допуска касационното обжалване на въззивното решение.
При този изход на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 150 лв. – адвокатско възнаграждение за адв. А..
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 5.01.2010 г. по гр. дело № 2677/2008 г. на С. градски съд, по касационната жалба на [фирма],[населено място].
Осъжда [фирма],[населено място] да заплати на И. Г. И., със съдебен адрес:[населено място], [улица], ет.ІV, ап. 18 направените разноски за касационното производство в размер на 150 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: