О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 996
София, 10.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи август, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1479 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпили са касационни жалби от И. П. Г. от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. С. от АК-София и от П. И. Г., представляван от своята майка и законна представителка Д. А. Г., чрез пълномощника си адв. М. Р. от АК-П., против въззивно решение № 437 от 23.04.2010 г., постановено по в.гр.д. № 891/2009 г. на Пловдивския апелативен съд, с което като е оставено в сила решение № 1216 от 02.07.2009 г., постановено по гр.д. № 1537/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, по искането, предявено от К.-С. на основание чл. 28 ЗОПДИППД против И. П. Г. и малолетния му син П. И. Г., действащ чрез своите законни представители И. Г. и Д. А. Г., е постановено отнемане в полза на държавата на застроен недвижим имот в [населено място], П. област, собственост на малолетния П. Г., два леки автомобила – марка „М.” и „Б.”, собственост на И. Г. и дяловете в две търговски дружества, съответно 50% и 33%, собственост на И. Г., на основание чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД.
В изложенията на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите поддържат, че за да постанови решението си, въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на делото, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведените от касаторите правни въпроси са : 1. необходимо ли е да е налице причинно-следствена връзка между престъплението, за което е осъдено проверяваното лице и формирането на основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност, както и следва ли да е налице подобна връзка между конкретното имущество, придобито от лице по чл. 9 ЗОПДИППД; 2. какви са критериите за формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност; 3. подлежи ли отнемане по реда на ЗОПДИППД имущество, придобито преди датата на извършеното престъпление; 4. следва ли имуществото, чието отнемане се иска при условията на чл. 9 ЗОПДИППД да е на „значителна стойност”; 5. кои са допустимите доказателствени средства, с които може да се установи сключването на договор за дарение на парична сума между роднини по права линия, които се сочат като друг източник на средства по см. на чл. 9 ЗОПДИППД и в частност какво е значението на достоверната дата на съставяне на писмените доказателства; 6. допустимо ли е да се отнеме по реда на ЗОПДИППД единственото жилище на лице по чл. 4, ал. 1 и лице по чл. 9 ЗОПДИППД. Твърди се, че поставените правни въпроси от материално и процесуално естество, са от значение за изхода на делото и са свързани с точното приложение на разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и чл. 9 ЗОПДИППД, както и на чл. 339, б.”ж” ГПК/отм./, чл. 444, т. 7 ГПК, вр. с § 2 от ДР на ЗОПДИППД.
Ответникът по касационните жалби К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност/К./ [населено място], чрез процесуалния си представител Г. Ч., в писмени отговори по чл. 287, ал. 1 ГПК, изразява становище за недопустимост на касационните жалби, поради липса на основания за допускане до касация, както и за неоснователни по същество. Към писмения отговор на жалбата на И. Г. е приложил задължителна съдебна практика – решение по реда на чл. 290 ГПК на състав на ВКС.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационните жалби са срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – иск по чл. 28 ЗОПДИППД , с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явяват допустими. Същите са редовни като подадени в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи иска по чл. 28 ЗОПДИППД на К. [населено място] против И. П. Г. и малолетния му син П. И. Г., за отнемане в полза на държавата на процесния недвижим имот, два леки автомобила и стойността на дялове в две търговски дружества, на обща стойност 77 888,76 лв. съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 4 и чл. 9 от ЗОПДИППД, за отнемане на имуществото от ответниците – физически лица. Съдът се е позовал на доказани по делото обстоятелства – осъждането на И. Г. за престъпления по чл. 155, ал. 1 НК, попадащи в хипотезата на чл. 3, ал. 1, т. 4 ЗОПДИППД, процесното имущество е на значителна стойност, не е оборена презумпцията на чл. 9 от закона относно недвижимия имот, придобит от малолетния син на Г., както и че в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпната дейност на И. Г., поради неустановен законен източник за това придобиване.
За да се допусне разглеждане на касационната жалба предвид залегналата в ГПК факултативност на касационното обжалване, на първо място касаторът следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В случая поставените правни въпроси по т. 1 – т. 4 и т. 6 от изложенията, посочени по-горе, са от значение за изхода на спора, но същите са решени от въззивния съд в съответствие с постановената задължителна съдебна практика с решения на касационната инстанция по реда на чл. 290 ГПК, а именно – решение № 1 от 21.03.2011 г. по гр.д. № 697/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 471 от 06.07.2010 г. по гр.д. № 641/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 89 от 29.01.2010 г. по гр.д. № 717/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 607 от 29.10.2010 г. по гр.д. № 1116/2009 г. на ВКС, ІV г.о. Съгласно приетото в тях, разпоредбата на чл. 4 ЗОПДИППД обвързва отнемането на имуществото с конкретния случай, при който е възможно да се направи предположение, че имуществото е свързано с престъпната дейност, доколкото липсва законен източник на доходи за придобиването му. В тази връзка имуществото, което се отнема по ЗОПДИППД трябва да е придобито пряко или косвено от осъществяването на престъпен състав измежду изброените в чл. 3, ал. 1 от закона, което да е установено с осъдителна присъда, или по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК от гражданския съд, който разглежда спора по чл. 28 ЗОПДИППД. Дори връзката между конкретното престъпление и конкретното придобиване да не е установена, ако тя може да се предположи, то предположението е основателно и достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник, като съдът изгражда изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото въз основа на конкретиката на случая, на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществявана престъпна дейност. По въпроса подлежи ли отнемане по реда на ЗОПДИППД имущество, придобито преди датата на извършеното престъпление е даден отговор, че съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗОПДИППД се фиксира началото на исковия период от датата на придобиване на имуществото, без да се обвързва този момент с датата или периода на извършване на престъпленията по чл. 3, ал. 1, т. 1 от закона, като единственото ограничение на правата на държавата за отнемане на имуществото е изтичане на 25-годишна давност от придобиване на имуществото. Въпросът по т. 4, а именно – следва ли имуществото, чието отнемане се иска при условията на чл. 9 ЗОПДИППД да е на „значителна стойност” е некоректно поставен, тъй като стойността на имуществото за проверявания период по см. на чл. 3, ал. 1, вр. с § 1, т. 2 ЗОПДИППД, в т.ч. и това по чл. 9 от закона, е обективна величина, а не цената по отделните сделки като показател за приходите на лицето. Критерият по § 1 от закона се отнася до придобитото имущество през процесния период като цяло, стойността е сборна, но е реалната пазарна цена към момента на придобиване на процесния актив. В. със закона критерий за „значителна стойност” на имуществото сочи на величина извън волята на страните по прехвърлителните сделки и извън съдържанието на нотариалните актове във връзка с придобивната цена като съществен елемент на договора, предмет на официално удостоверени волеизявления на частни лица. Стойността на имуществото като сбор от реалните пазарни стойности на съставките му се съпоставя с друга обективна величина – тази на доходите на лицето от законен източник към момента на придобиване, изразена в минимални работни заплати за страната по арг. на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД. По въпроса допустимо ли е да се отнеме по реда на ЗОПДИППД единственото жилище на извършителя и на неговото семейство, е даден отговор в решение № 607/2010 г. на ВКС, а именно, че няма пречка затова, като общата забрана по чл. 339, б.”ж” ГПК/отм./ в случая не важи, с оглед на специалния характер на ЗОПДИППД, вида на обществени отношения, които урежда, както и от неговата цел – да предотврати и ограничи възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност, каквато облага може да е и придобиването на единствения жилищен имот, а също така и да предотврати разпореждането с имуществото, придобито от престъпна дейност. Процесуалноправният въпрос по т. 5 не е обусловил изхода на спора, а твърдения, които се отнасят до неправилност на въззивното решение, изразяваща се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
След като по поставените правни въпроси, обусловили изхода на делото, въззивното решение е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика, се изключва приложението на основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
При този изход на делото, на ответника по жалбите – К. з. у. н. и., п. о. п. д., [населено място], следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение решение № 437 от 23.04.2010 г., постановено по в.гр.д. № 891/2009 г. на Пловдивския апелативен съд, по касационни жалби с вх. № 3496 от 11.06.2010 г. на И. П. Г. от [населено място] и с вх. № 3474 от 10.06.2010 г. на П. И. Г., чрез своята майка и законна представителка Д. А. Г. от [населено място].
ОСЪЖДА И. П. Г. и П. И. Г., чрез своята майка и законна представителка Д. А. Г. от [населено място], да заплатят на К. з. у. н. и., п. о. п. д., [населено място], направените разноски за касационното производство в размер на 500/петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: