О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1067
София, 11.08.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми август, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 100 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от “П” Е. гр. В., представлявано от изпълнителния директор Д, чрез процесуалния представител юрисконсулт С. И. , против решение № 1* от 27.10.2008 г., постановено по гр.д. № 1384/2008 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е отменено решение № 1* от 23.04.2008 г. по гр.д. № 8605/2007 г. на Варненския районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения от С. И. О. от гр. В. против “П” Е. , иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за заплащане на сумата 6928,80 лв., представляваща обезщетение за принудителна безработица, поради незаконно уволнение. Със същото решение искът е уважен и е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение на С. И. О. срещу “П” Е. , с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение, е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с твърдението, че разрешаването на настоящия казус е от значение за точното прилагане на закона. Изведен е материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, а именно подлежи ли на съдебен контрол съизмеримостта между тежестта на нарушенията и наложените за тях дисциплинарни наказания.
Ответникът по касационната жалба С. И. О. от гр. В., не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК със становище по жалбата и по основанието за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени са искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1 т. 1-3 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочи чл. 280, ал. 1, 3 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обуславящ изхода на спора, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Посоченото основание ще бъде налице, когато се налага да се даде еднообразно тълкуване на закона, т.е. по повод постановеното от въззивния съд решение се налага отстраняване на противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд или преодоляване на погрешна постоянна практика. Освен това, за да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда.
Жалбоподателят изразява становище, че материалноправния въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който е от значение за изхода на спора е, компетентен ли е съдът да се произнася по съизмеримостта между нарушението на трудовата дисциплина и наложеното въз основа на него наказание, като счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Така формулираният въпрос е значим за изхода на спора, тъй като когато съдът е сезиран със спор за незаконносъобразно наложено наказание, той е длъжен да се произнесе по въпроса, съответства ли тежестта на това дисциплинарно наказание на провинението и личността на виновния работник.
В настоящия случай въззивният съд не се е произнасял по такъв въпрос и не е обсъждал съпоставимост между извършено нарушение и наложено дисциплинарно наказание. В обжалваното решение Варненският окръжен съд е приел, че работодателят не е доказал извършването на нарушения на трудовата дисциплина от страна на работника, които са посочени в обжалваната уволнителна заповед, а именно по чл. 187, т. 1, 3, 5, 7 и 8 КТ. Следователно, според съда въпросът е не в съотношението между нарушение и наказание, а в налагането на дисциплинарно наказание за провинения, които не са установени. В тази връзка евентуалната неправилност на този извод на съда би обусловила касиране на въззивното решение, но не се явява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В конкретния случай допускането на касационно обжалване се обосновава с визираните в чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК основания за неправилност на обжалваното решение. Тези основания касаят правилността на обжалваното решение при разглеждане на касационната жалба по същество, но не са основания за допускане на касационно обжалване. Не следва по пътя на касационното обжалване да се поправят опущения на страната, допуснати от нея в предходните инстанции, състоящи се в несъбиране на изгодни за нея доказателства.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 27.10.2008 г., постановено по гр.д. № 1384/2008 г. на Варненския окръжен съд по касационната жалба вх. № 46566/03.12.2008 г. на “П” Е. гр. В..
О. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: