1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
София, 1.02. 2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи януари, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 825 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. И. Д. от[населено място], [община], чрез пълномощника си адв. М. Г. от АК-Габрово, против въззивно решение № 20 от 16.02.2010 г., постановено по в.гр.д. № 24/2010 г. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 227 от 07.12.2009 г. на Севлиевския районен съд, постановено по гр.д. № 903/2009 г., с което е уважен предявеният от В. С. И. от[населено място] и С. В. Н. от[населено място], срещу Д. И. Д., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищците не дължат сумите – главница, лихви и разноски по изп.д. № 153/2009 г. по описа на ЧСИ Г. Николова, рег. № 733, район на действие Г. окръжен съд.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е уважен предявеният отрицателен установителен иск, съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, решавани противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2, както и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди за неправилно приложение на чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателката е представила съдебни решения, както следва: Тълкувателно решение № 47 от 01.04.1965 г. по гр. д. № 23/1965 г. на ОСГК на ВС и Решение № 37 от 08.01.1964 г. по гр. д. № 2424/1963 г. на ІІ ГО на ВС.
Ответниците по касационната жалба, В. С. И. от[населено място] и С. В. Н. от[населено място], чрез пълномощника си адв. С. К. от АК-Габрово, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразяват становище за неоснователност на касационната жалба, както и за липсата на основанията за допускането й до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – иск с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, въззивният съд е приел, че с подадената молба на 24.06.2009 г. от взискателката Д. Д. за прекратяване производството по изпълнително дело № 153/2009 г. на ЧСИ Г. Николова, по силата на закона е настъпило основанието по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което и длъжниците-ищци в производството не дължат изпълнението по него. Между страните по делото, страни и в изпълнителния процес, е постигнато споразумение на 22.06.2009 г., с което взискателката е заявила, че оттегля иска си пред ЧСИ по изп.д. № 153/2009 г., а длъжниците от своя страна са се задължили да й възстановят собствеността върху описаните в него гора и земеделски земи и изплатят сумата от 560 лв.
В представеното от жалбоподателката изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не се съдържа изведен правен въпрос от материално или процесуално естество, обусловил изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, тъй като е посочено, че въззивното решение е постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, без да се изложи в какво се състои това противоречие. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора без да упражни служебното начало във вреда на другата страна – ТР № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. Липсата на такъв правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол. Направените доводи от касаторката и в тази връзка формулираните от нея въпроси по приложението на чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК обосновават касационни оплаквания относно порочността на обжалваното въззивно решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост по чл. 281, т. 3 ГПК, но същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество едва след допускане на решението до касационно обжалване, какъвто не е настоящият случай. Настоящата инстанция намира, че по поставените от касатора правни въпроси, въззивният съд е дал разрешение, съответстващо на съдебната практика на ВС, посочена по-горе/ТР № 47/1965 г. по гр.д. № 23/1965 г. на ОСГК на ВС/ относно основанията за прекратяване на принудителното изпълнение по чл. 330 ГПК/отм./, както и същите въпроси не са решавани противоречиво от съдилищата, поради което не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и касационен контрол не следва да бъде допуснат.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, което в случая е заявено бланкетно.
При този изход на делото, касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по жалбата направените за настоящата инстанция разноски в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 20 от 16.02.2010 г., постановено по в.гр.д. № 24/2010 г. на Габровския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 1040/26.03.2010 г. на Д. И. Д. от[населено място], [община].
ОСЪЖДА Д. И. Д. от[населено място], [община] да заплати на В. С. И. от[населено място] и С. В. Н. от[населено място], [община], направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 200/двеста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: