1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
София, 20.01. 2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 690 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. А. А. от[населено място], чрез пълномощника си адв. С. Д. от АК-София, против решение № 330 от 04.01.2010 г., постановено по в.гр.д. № 3269/2009 г. на С. градски съд, с което като е оставено в сила решението от 30.07.2008 г. на С. районен съд, 46 с-в, постановено по гр.д. № 6168/2007 г., са отхвърлени предявените от И. А. А. от[населено място] срещу Николай А. А. от[населено място], искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 3441,27 лв., представляваща половината от платените от ищцата консумативи и разноски по продажба на придобито по наследство от страните жилище и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 608,42 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 09.11.2006 г. до 22.03.2007 г., както и предявените при условията на евентуалност от И. А. А. срещу В. Николова М. от[населено място] искове за същите суми.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е оставено в сила първоинстанционното решение, съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведеният процесуалноправен въпрос е – липса на мотиви на съда по доказателствата и обстоятелствата, установени в хода на съдебното дирене. Формулираният от касаторката материалноправен въпрос е свързан с правата и задълженията на наследниците и произтичащото от чл. 60 ЗН задължение на сънаследника да участва в ползите и заплащането на тежестите, свързани с приемането на наследството.
В подкрепа на твърденията си жалбоподателката е представила съдебни решения, както следва: Решение № 19 от 06.02.1985 г. по гр. д. № 953/1984 г. на ІІ г. о. на ВС, Решение № 1511 от 01.07.1975 г. по гр.д. № 1056/1975 г. на І г.о. на ВС, Решение № 2553 от 1959 г. по гр.д. № 7325/1959 г. на ІІг.о. на ВС, Решение № 801 от 26.10.2009 г. по гр.д. № 4571/2008 г. на І г.о. на ВКС, Решение № 75 от 05.02.2009 г. по гр.д. № 4697/2007 г. на ІІІ г.о. на ВКС и Решение № 1152 от 23.04.1968 г. по гр. д. № 708/1968 г. на ІІ г. о. на ВС.
Ответникът по касационната жалба, Николай А. А. от[населено място], чрез служебния си защитник адв. Г. Г. от АК-София, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основания за допускането й до касационно обжалване.
Ответницата по касационната жалба В. Николова М. от[населено място], чрез пълномощника си адв. С. Й. П. от АК-София , в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основания за допускането й до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяеми искове по чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата не е доказала наличието на договореност между нея и ответника А., последният да й заплати половината от заплатените от нея консумативи и разноски по продажбата на процесния наследствен апартамент. По отношение на предявените при условията на евентуалност искове въззивният съд е приел, че ищцата не е доказала, че към датата на подписването на споразумението й с ответницата М., е имало дължими и неплатени консумативни разноски и разноски по нотариалното прехвърляне на апартамента.
За да се допусне разглеждане на касационната жалба предвид залегналата в ГПК факултативност на касационното обжалване, на първо място касаторът следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В случая такъв въпрос от материално или процесуалноправно естество не е изведен от касаторката. Същата бланкетно е посочила, че са налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, без да ги обоснове. В изложението на практика се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост във връзка с преценка на събраните по делото доказателства, които са относими към основателността на касационната жалба, а не към допустимостта на касационното обжалване. Като краен извод изложението не съдържа правен въпрос, обуславящ изхода на делото, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/.
Вън от това, на основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателката само е посочила това основание, но не се е позовала нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като нормата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението й има установена практика на ВКС.
В конкретния случай допускането на касационно обжалване се обосновава с визираните в чл. 281, т. 3 ГПК основания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които касаят разглеждане на касационната жалба по същество, но не са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
В заключение представеното от жалбоподателката изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос, обусловил изхода на делото, тъй като изведеният процесуалноправен въпрос за липса на мотиви относно обстоятелствата и доказателствата, събрани и установени по делото, би било основание за касиране на обжалваното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, като неправилно поради необоснованост, но не и за допускане на касационно обжалване. Формулираният в изложението на касаторката материалноправен въпрос, свързан с приложение на разпоредбата на чл. 60 ЗН относно задълженията на сънаследниците да участват в тежестите на наследството, е неотносим към предмета на делото, тъй като произнасянето по този въпрос не обуславя изхода на делото, което има за предмет облигационни вземания, с правопораждащ юридически факт договор, сключен между страните за тях и правното основание на тези искове е по чл. 79 ЗЗД. Тези съображения обосновават извода, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
При този изход на делото, на ответницата по жалбата В. М. не следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция, тъй като липсват данни такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 330 от 04.01.2010 г., постановено по в.гр.д. № 3269/2009 г. на С. градски съд, ІV-Д въззивен състав, по касационна жалба с вх. № 11915 от 18.02.2010 г. на И. А. А. от[населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: