О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
София, 29.04. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести април, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Г. П. от гр. В., приподписана от пълномощника й адв. М от АК- В. , против въззивно решение № 814 от 28.05.2009 г., постановено по в.гр.д. № 580/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 100 от 11.01.2009 г. на Варненския районен съд, постановено по гр.д. № 10653/2007 г., с което е отхвърлен предявеният от М. Г. П., срещу Н. Н. К. от гр. В. иск, с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, за обявяване за окончателен на сключения между страните на 12.03.2007 г. предварителен договор за продажба на 100/1350 кв.м. ид. части от дворно място, находящо се в гр. В., ул. “. № 1, представляващо ПИ № 1 в кв. 574 по плана на 14-ти подрайон на града, при граници на целия имот: от три страни улици, за сумата 1000 лв.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката М. Г. П. поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е оставено в сила отхвърлителното решение на първоинстанционния съд, ВОС се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е посочено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Релевираното от касаторката основание е по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – правен въпрос, обуславящ изхода на спора, решаван противоречиво от съдилищата, доколкото не се извежда задължителна за съдилищата практика, а именно – Постановления на Пленума на ВС и Тълкувателни решения на ОСГКТК на ВКС. В случая не е конкретизиран от жалбоподателката правен въпрос от материално или процесуално естество, значим за изхода на спора, по който се е произнесъл въззивният съд, а е посочен необоснованост на извода на въззивния съд за новиране на съществувало между страните договорно правоотношение. В подкрепа на твърденията касаторката е представила съдебни решения: решение № 997 от 17.10.2008 г. по гр.д. № 4090/2007 г. на ІІІ ГО на ВКС, решение № 1* от 05.12.2008 г. по гр.д. № 4388/2007 г. на І ГО на ВКС, решение № 706 от 07.01.2008 г. по т.д. № 349/2007 г. на ІІ Отд. на ТК на ВКС и решение № 789 от 22.04.2002 г. по гр.д. № 2292/2001 г. на V ГО на ВКС.
Ответникът по касационната жалба, Н. Н. К., не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразява становище по жалбата и по изложението за допускане до касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, с обжалваем интерес 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск за обявяване на предварителния договор от 12.03.2007 г., сключен между страните, относно продажбата на 100/1350 кв.м. идеални части от дворно място в гр. В., за окончателен е неоснователен, тъй като със сключване на окончателния договор от 28.03.2007 г. между тях относно същия имот е новирано паричното задължение със задължение за извършване на правни действия, описани в нотариалния акт, т.е. правата и задълженията на страните по предварителния договор са се погасили и са възникнали нови между тях по силата на договора от 28.03.2007 г.
Представеното от жалбоподателката изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос, обусловил изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Предвид представените четири съдебни решения на ВКС като противоречива съдебна практика по приложението на чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 107 ЗЗД, следва да се приеме, че е релевирано основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. То е налице, когато даден правен въпрос /процесуален или материалноправен/, от който зависи изхода на спора, се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по конкретното дело, какъвто не е настоящият случай, тъй като липсва посочен такъв основополагащ за изхода на спора въпрос от материалноправно или процесуалноправно естество. Поставените въпроси в изложението касаят съществото на спора, но не са основополагащи за неговия изход. Касационният съд не може от данните по делото да изведе такъв въпрос без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. В конкретния случай релевираните в изложението твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Тези основания касаят правилността на обжалваното въззивно решение при разглеждане на касационната жалба по същество по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационното обжалване.
Като краен извод липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 814 от 28.05.2009 г., постановено по в.гр.д. № 580/2009 г. на Варненския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 2* от 17.07.2009 г. на М. Г. П. от гр. В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: