О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1006
София, 11.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юли, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 23 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Х. Ц. Х. и Г. Г. З.-Х., и двамата от [населено място], против въззивно решение № 776 от 21.10.2010 г., постановено по в.гр.д. № 1559/2009 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, І състав, с което е обезсилено решение № 2194 от 18.05.2009 г., постановено по гр.д. № 1322/2007 г. на Софийски градски съд, ГО-І-ІV състав, прекратено е производството по исковата молба, предмет на същото дело, поради неотстраняване на нередовностите й и е прекратено производството по в.гр.д. № 1559/2009 г. на Софийски апелативен съд.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите поддържат, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е обезсилено като процесуално недопустимо първоинстанционното решение, съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, от значение за изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, решавани са противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведените от касаторите материалноправни въпроси са : 1. след като ищецът е изпълнил задължението си да посочи конкретното спорно право чрез неговото съдържание и в какво се състои претендираното или отричаното право, това достатъчно ли е да се приеме, че той е изпълнил изискванията на чл. 98, ал. 1, б.”г” и „д” ГПК/отм./, 2. следва ли съдът да оставя исковата молба без движение на основание чл. 98, ал. 1, б.”г” и „д” ГПК/отм./, при положение, че ответникът приема, че са налице изискванията на закона по отношение на депозираната искова молба, разбира точно за произхода на задължението, размера на същото и може да организира защитата си в оптимален обем, 3. може ли след като ищецът е изложил подробно обстоятелствата, на които се основава исковата му претенция като е посочено и в какво се състои искането му и са наведени фактически твърдения, с които се очертава обема на спорното материално право, съдът да прекрати производството по делото и да върне исковата молба, като счита, че указанията не са изпълнени, или това е предмет на разглеждане на основателността на иска след даване ход по същество, а процесуалноправните въпроси са: 1. с какъв акт се произнася съда, когато констатира, че исковата молба е нередовна, 2. може ли съдът да отмени определението си, с което е освободил от държавна такса жалбоподателите- ответници, когато се представят доказателства, че освобождаването е било неправилно, 3. може ли да се конституира по реда на чл. 204 ГПК/отм./ присъединила се страна, ако не е представен препис от молбата за връчване на другите страни по делото, 4. присъединилата се страна по чл. 204 ГПК/отм./ следва ли да внесе държавна такса, 5. може ли съдът да конституира страни по реда на чл. 204 ГПК/отм./ при положение, че въззивната жалба е нередовна, 6. длъжен ли е съдът да се произнесе по молба за отлагане на делото преди да му даде ход, 7. длъжен ли е съдът да се произнесе по редовността на исковата молба преди да се произнесе по редовността на въззивната жалба. В подкрепа на твърденията си жалбоподателите са представили съдебни актоме, както следва: определение № 785 от 30.12.2009 г. по ч.т. д. № 833/2009 г. на І т. о. на ВКС, определение № 311 от 09.06.2009 г. по ч.гр.д. № 74/2009 г. на ІІ г.о. на ВКС, определение № 40 от 03.02.2009 г. по ч.гр.д. № 35/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС, определение № 432 от 02.06.2009 г. по гр.д. № 670/2008 г. на І г.о. на ВКС, определение № 348 от 10.10.2008 г. по ч.гр.д. № 764/2008 г. на ІV г.о. на ВКС, определение от 02.01.2001 г. по ч.гр.д. № 2721/2000 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 с-в и решение № 688 от 09.07.2003 г. по гр. д. № 593/2002 г. на ІV г. о. на ВКС.
Ответниците по касационната жалба, Е. Л. К. и М. Л. К., и двете от [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. И. от АК-С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорват жалбата и изразяват становище за липсата на основания за допускането й до касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба Б. А. М. и П. А. М., и двамата от [населено място], не изразяват становище по жалбата в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяеми искове по чл. 55 ЗЗД, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да обезсили първоинстанционното решение като процесуално недопустимо и да прекрати въззивното производство съдът е приел, че въпреки указанията, дадени с определение в съдебно заседание от 03.06.2010 г., с което исковата молба е оставена без движение на основание чл. 100, ал. 3, вр. с чл. 98, ал. 1, б.”г” и б.”д” ГПК/отм./ с указания на въззиваемите ищци в законовия срок да посочат конкретните действия, респ. вложени парични суми, остойностен труд, които представляват подобрения в процесния имот, както и да посочат как извършените действия – вложени парични суми и вложен труд са съотносими само към процесния апартамент № 6, как са оценени в исковата молба твърдяните подобрения, както и по какви цени, с молбата си от 11.06.2010 г., ищците са посочили, че те са посещавали офиса на строителя, преговаряли са с него, връчвали са му покани за изпълнение, участвали са в закупуване на строителни материали, които да се вложат в ап. № 6, участвали са в избора на теракотени плочки и са намерили майстори строители, като са приложили към нея и ориентировъчни цени на СМР и график, за които не е ясно от кого са съставени, ищците не са отстранили нередовностите на исковата молба, тъй като от допълнителната молба не става ясно за какви подобрения е предявен искът, при положение, че процесният имот е придобит като обезщетение срещу отстъпено право на строеж, като приобретателите на ап. № 6 не са имали никакво задължение за заплащане на парични суми. В тази връзка съдът е приел, че твърдените от ищците фактически действия в молбата от 11.06.2010 г. не са остойностени, не е уточнено и не е ясно как изброените дейности – водене на преговори, връчване на покани, избор на теракотени плочи и др. са подобрили имота, както и не е ясно как е формирана цената на частичния иск от общо заявената претенция с оглед разпоредбите на чл. 98, ал. 1, б.”г” и б.”д” ГПК/отм./. Ето защо и с оглед разрешението, дадено в т. 4 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, съдът е приел, че нередовностите на исковата молба не са отстранени, поради което производството по делото следва да бъде прекратено като процесуално недопустимо като бъде обезсилено постановеното първоинстанционно решение.
За да се допусне разглеждане на касационната жалба предвид залегналата в ГПК факултативност на касационното обжалване, на първо място касаторът следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В случая поставените въпроси от процесуалноправно естество, посочени по-горе, са от значение за изхода на спора, тъй като касаят допустимостта на иска, и се отнасят до приложението на процесуалните норми, а именно приложението на чл. 100, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 98, ал. 1, б.”г” и б.”д” ГПК/отм./. Тези въпроси обаче не са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика, а именно т. 4 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС по някои спорни въпроси на касационното производство, а по тях въззивният съд в обжалваното решение е дал отговори в пълно съответствие с тази задължителна практика. Това е така, тъй като съгласно тези разрешения в правомощията на въззивният съд като инстанция по съществото на спора, е да остави без движение исковата молба, съгласно чл. 100 ГПК/отм./ при констатация за дефекти в нея, като даде указания за отстраняването им и да изпълни задължението си да постанови допустим съдебен акт по същество на спора, а при неотстраняване нередовността на исковата молба той следва да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото като процесуално недопустимо. Тези процесуални действия въззивният съд извършва служебно и е без значение процесуалното поведение на страните. В случая именно в съответствие с тази задължителна съдебна практика е действал и въззивния съд. С определение в съдебно заседание от 03.06.2010 г. е оставил исковата молба без движение, с указания на въззиваемите ищци в законовия срок да посочат конкретните действия, респ. вложени парични суми, остойностен труд, които представляват подобрение в процесния имот, както и да посочат как извършените действия – вложени парични суми и вложен труд са съотносими само към процесния апартамент № 6, как са оценени в исковата молба твърдените подобрения, както и по какви цени, на основание чл. 100, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 98, ал. 1, б.”г” и б.”д” ГПК/отм./. С молбата от 11.06.2010 г. на ищците за отстраняване нередовностите на исковата молба тези указания не са изпълнени. От нея не става ясно за какви подобрения е предявен искът, при положение, че процесният имот е придобит като обезщетение срещу отстъпено право на строеж, като приобретателите на ап. № 6 не са имали никакво задължение за заплащане на парични суми, посочените в нея фактически действия не са остойностени, не е уточнено и не е ясно как изброените дейности – водене на преговори, връчване на покани, избор на теракотени плочи и др. са подобрили имота, както и не става ясно как е формирана цената на частичния иск от общо заявената претенция, поради което съдът е приел, че не са отстранени нередовностите на исковата молба и е обезсилил първоинстанционното решение като е прекратил производството по делото като процесуално недопустимо. Останалите процесуалноправни и материалноправни въпроси, свързани с приложението на чл. 204 ГПК/отм./, дължимостта на държавна такса от въззивниците-ответници и приложението на чл. 107, ал. 2 ГПК/отм./ не са обусловили изхода на спора и не представляват общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, поради което не следва да бъдат обсъждани в производството по чл. 288 ГПК.
След като по поставените правни въпроси, обусловили изхода на делото, въззивното решение е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика, се изключва приложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
При този изход на делото, на ответниците по жалбата Е. Л. К. и М. Л. К. следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 776 от 21.10.2010 г., постановено по в.гр.д. № 1559/2009 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, І състав, по касационна жалба с вх. № 10495 от 22.11.2010 г. на Х. Ц. Х. и Г. Г. З.-Х., и двамата от [населено място].
ОСЪЖДА Х. Ц. Х. и Г. Г. З.-Х., и двамата от [населено място] да заплатят на Е. Л. К. и М. Л. К. и двете от [населено място], направените разноски за касационното производство в размер на 300/триста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: