О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
София, 1.04. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети март, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА Д. <Димитрова&@Д.
като разгледа докладваното от съдия Светла Д. гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. С. С. от с. О., Старозагорска област, чрез пълномощника си адв. С от АК-Пловдив, против въззивно решение № 824 от 12.04.2009 г., постановено по в.гр.д. № 2544/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 65 от 30.06.2008 г. на Карловския районен съд, постановено по гр.д. № 356/2007 г., с което са отхвърлени предявените от С. С. С., срещу П. Д. М. от гр. К., Пловдивска област и И. Х. К. от гр. К., Старозагорска област, искове с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, за обявяване за недействителен по отношение на ищеца на договор за покупко-продажба, материализиран с нот. акт № 34, т. ІV, рег. № 6* д. № 586 от 12.06.2007 г., с който П. Д. М. е продал на И. Х. К. недвижим имот, а именно ? ид.ч. от дворно място със застроена и незастроена площ от 1726 кв.м., а по скица 1210 кв.м., съставляващо УПИ * в кв. 516 по плана на гр. К., ведно с ? ид.ч. от построените в него две полумасивни жилищни сгради, лятна кухня, стреха и други подобрения.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е отхвърлен искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не е конкретизиран от жалбоподателя въпросът, значим за изхода на спора, по който се е произнесъл въззивният съд и който да е от значение за точното прилагане на закона, а са посочени основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК – неправилност на въззивното решение.
Ответниците по касационната жалба, П. Д. М., Й. Х. М., И. Х. К. и Е. Д. К., чрез пълномощника им адв. Д. Ш. от АК-Пловдив, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорват жалбата, но не изразяват становище по основанията за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 135 ЗЗД, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което като е потвърдено първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният иск по чл. 135 ЗЗД, въззивният съд е приел, че касаторът ищец, чиято е доказателствената тежест, не е установил по несъмнен начин, че приобретателят по увреждащата сделка е знаел, че с извършването й уврежда кредитора ищец с оглед разпоредбата на чл. 135, ал. 1, пр. второ ЗЗД, за да бъде прогласена относителната недействителност на продажбената сделка.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касаторът не е посочил главното основание за приложното поле на касационно обжалване – кой е правният въпрос от значение за изхода на спора/материалноправен или процесуалноправен/ – чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е решен при наличието на три алтернативно дадени предпоставки – т. 1, т. 2 и т. 3. Следователно към главното задължително основание в ал. 1 следва да се прибави поне една от предпоставките в т. 1, т. 2 и т. 3. В конкретния случай в представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване не се съдържа изведен такъв правен въпрос, обусловил изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Както се посочи по-горе разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква първо място да бъде изведен правен въпрос от материално или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. Липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол. В конкретния случай допускането на касационно обжалване се обосновава с визираните в чл. 281, т. 3 ГПК основания за неправилност на обжалваното решение, в частност допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Релевираните в изложението твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, както и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Тези основания касаят правилността на обжалваното въззивно решение при разглеждане на касационната жалба по същество, но не са основания за допускане на касационно обжалване. В изложението към касационната жалба не е обосновано наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изразяващо се в необходимостта от еднообразно тълкуване на закона по повод противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд във връзка с приложението на чл. 135 ЗЗД, чл. 153 и чл. 235 ГПК/аналогичен на чл. 188 ГПК/отм./ или от преодоляване на погрешна постоянна практика по приложението на посочените законови текстове. Въззивното решение е постановено в съответствие с трайно установената и безпротиворечива съдебна практика по приложението на чл. 135 ЗЗД, поради което не е налице приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното му обжалване.
Въз основа на изложеното следва, че не е налице предпоставката на чл.280, ал.1, т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответниците по жалбата направените по делото за настоящото производство разноски в размер на 300 лв. адвокатски хонорар.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 824 от 12.04.2009 г., постановено по в.гр.д. № 2544/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, по касационната жалба с вх. № 1* от 22.06.2009 г. на С. С. С. от с. О., Старозагорска област.
ОСЪЖДА С. С. С. от с. О., Старозагорска област да заплати на П. Д. М., Й. Х. М., и двамата от гр. К., И. Х. К. и Е. Д. К., и двамата от гр. К., деловодните разноски за касационното производство в размер на 300/триста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: