О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
София, 26.01. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА Д. <Димитрова&@Д.
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 2* по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от “К” Е. , чрез пълномощника й адв. Л от АК Р. против решение № 100 от 18.03.2008 г., постановено по гр.д. № 1127/2007 г. на Русенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 190 от 24.10.2007 г. по гр.д. № 5020/2007 г. на Русенския районен съд, с което е уважен предявеният от П. Д. Г. иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, вр. с чл. 344, ал. 3 КТ, като е отменена заповед № 03 87/02.07.2007 г. на изпълнителния директор на “К”Е. , за прекратяване на трудовото правоотношение с П. Г. , на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
В съдържащото се в касационната жалба изложение за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че в противоречие с установената съдебна практика въззивният съд е приел, че при определена с решение на ТЕЛК 50% намалена трудоспособност и с определен срок на инвалидност от две години, ищцата е била трудоустроена и при прекратяване на трудовия й договор тя се е ползвала от защитата съгласно чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, като в случая изрично решение за трудоустрояване липсва. В тази връзка сочи и представя съдебна практика – решение № 107 от 16.02.2004 г. на ВКС по гр.д. № 1207/2002 г. на ІІІ г.о. и решение № 1409/12.08.2002 г. на ВКС по гр.д. № 1746/2001 г. на ІІІ г.о. Жалбоподателят се е позовал и на основанието за допускане на касационно обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с твърдението, че разрешаването на настоящия казус е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответницата по касационната жалба П. Д. Г. от гр. Р. не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважен неоценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ въззивният съд е посочил, че заповедта на представляващия ответното дружество, с която трудовият договор с ищцата е бил прекратен, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. с чл. 187, т. 1 КТ, поради неявяването й на работа на 21.06.2007 г. и 22.06.2007 г., е незаконосъобразна като постановена в нарушение на императивната норма на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ – липсва предварително разрешение на инспекцията по труда. Приел е, че с решение на ТЕЛК от 20.06.2007 г. на ищцата е призната трайна намалена работоспособност 50% и е определен срок на инвалидизация от две години, с което е трудоустроила експертизираното лице, като работодателят е бил уведомен за това решение преди изготвяне на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната, съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ, практика на Върховния касационен съд, както и на постановленията на Върховния съд. В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и са представени посочените по-горе съдебни решения – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В изложението, съдържащо се в касационната жалба не е формулиран същественият материалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Направените доводи от касатора обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК като същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество, едва след допускане на решението до касационно обжалване. Твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Представените от касатора съдебни решения се отнасят до конкретни казуси, разрешени при конкретна фактическа обстановка, които не обосновават противоречива съдебна практика по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – разрешен от въззивния съд съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Както се изложи, жалбоподателят не е посочил разрешен от въззивния съд съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго и т.н., какъвто не е настоящият случай.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, касационната жалба на “К” Е. , чрез пълномощника й адв. Л от АК Р. , против решение № 100 от 18.03.2008 г., постановено по гр.д. № 1127/2007 г. на Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: