1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1252
София, 22.12. 2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети декември, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 664 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма][населено място], чрез пълномощниците му адв. Николай Х. Ц. и адв. С. Х. П., и двамата от АК-В., против въззивно решение № 170 от 07.12.2009 г., постановено по в.гр.д. № 422 по описа за 2009 г. на Варненския апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 656 от 18.05.2009 г. по гр.д. № 2270/2008 г. на Варненския окръжен съд, с което е уважен предявеният от Д. Д. Д. от[населено място], В. област, срещу [фирма], иск с правно основание чл. 200 КТ, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от претърпяна трудова злополука в размер на 6039,86 лв., ведно със законната лихва от предявяването на иска, както и в частта, с която е уважен предявеният от Д. Д. Д. срещу [фирма], иск с правно основание чл. 200 КТ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от претърпяна трудова злополука на 23.04.2004 г. в размер на 34587,78 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят [фирма] твърди, че с постановеното решение въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, решавани противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведените от касатора правни въпроси са:
– по приложението на чл. 52 ЗЗД с оглед критерия за справедливост при определяне на размера на неимуществените вреди вследствие на претърпяната трудова злополука.
– при определяне степента на принос на работника при деликта дали са приложими общите правила на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, или следва да бъде приложена засилената имуществено-правна защита по чл. 201, ал. 2 КТ.
– с какъв давностен срок се погасяват вземанията за лихви върху обезщетения за вреди от трудова злополука.
Във връзка с твърденията си жалбоподателят представя съдебни решения: Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, решение № 141 от 29.04.2009 г. по гр.д. № 347/2008 г. на ІІ г.о. на ВКС, решение № 792 от 06.12.1988 г. по гр.д. № 674/1988 г. на ІV г.о. на ВС, Постановление № 2 от 21.12.1981 г. на Пленума на ВС, решение № 100 от 13.02.2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 1272 от 12.01.2009 г. по гр.д. № 5565/2007 г. на ІІ г.о. на ВКС, определение № 56 от 03.02.2009 г. по т.д. № 824/2009 г. на ІІт.о. на ВКС и решение № 72 от 30.04.2009 г. по т.д. № 475/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба Д. Д. Д., чрез пълномощника си адв. М. Д. от АК-В. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва касационната жалба, и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационно обжалване, като представя съдебни решения: решение № 1247 от 09.12.2008 г. по гр.д. № 4465/2007 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 266 от 27.04.2009 г. по гр.д. № 5278/2007 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 792 от 06.12.1988 г. по гр.д. № 674/1988 г. на ІV г.о. на ВС, решение № 1233 от 16.01.2009 г. по гр.д. № 1729/2006 г. на ІІ г.о. на ВКС, решение № 1884 от 14.12.2005 по гр.д. № 1404/2003 г. на ІІІ г.о. на ВКС и определение № 262 от 11.03.2009 г. по гр.д. № 21/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяеми искове по чл. 200 КТ, с обжалваем интерес над 1000 лв. и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което същата е редовна и допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е присъдил на ищеца Д. обезщетения за причинените му имуществени вреди в размер на 6039,86 лв. и неимуществени вреди в размер на 34 587,78 лв., в резултат на претърпяна от него трудова злополука на 23.04.2004 г. Присъдил е и законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на деликта. Съдът е приел, че на 23.04.2004 г. ищецът е претърпял трудова злополука, в резултат на която получил тежки травматични увреждания, довели до пълна загуба на трудоспособност и пожизнено инвалидизиране като причинените му болки и страдания, предвид критерия за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, ще бъдат възмездени със сумата 60 000 лв., но като е отчел обстоятелството, че за злополуката пострадалият има принос в размер на 25 % и съгласно чл. 200, ал. 3 КТ от дължимото обезщетение следва да се приспаднат сумите, които са му платени за обезщетения и/или пенсии по общественото осигуряване в размер на 9 508,22 лв., както и сумите, платени от работодателя като обезщетение по болест и разходи за лечение в общ размер от 904 лв., то остава дължима сумата от 34 587,78 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от деликта. Върху тази сума е присъдена законната лихва, считано от 24.04.2004 г. до окончателното й изплащане.
Повдигнатият от жалбоподателя материалноправен въпрос относно това с какъв давностен срок се погасяват вземанията за лихви върху обезщетения за вреди от непозволено увреждане, е от значение за изхода на делото по този иск. Този въпрос е решен във въззивното решение в противоречие със съдебната практика, съдържаща се в част от посочените по-горе съдебни решения, поради което касационното обжалване на въззивното решение по него следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Що се отнася до приложението на чл. 52 ЗЗД, чл. 201, ал. 2 КТ и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, във връзка с поставените по-горе от касатора въпроси, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение намира, че не са налице основанията в тези части въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД, относим към определения размер на обезщетението за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на трудовата злополука, не е решен във въззивното решение в противоречие с практиката на ВКС и не е решаван противоречиво от съдилищата. Установилата се съдебна практика по чл. 200 КТ, вр. с чл. 52 ЗЗД, е дължимото обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от трудова злополука, да се определя по справедливост, като този принцип изисква при всеки конкретен случай да се преценяват установените по делото обстоятелства, свързани с характера на увреждането, начина на извършването му и обстоятелствата, при които е извършено, наличие и степен на инвалидизация, влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, както и наличие на съпричиняване на вреди от страна на пострадалия. Въведеният с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост изисква да се съобразят конкретните факти и обстоятелства за всеки конкретен случай, като след анализа на тези факти и обстоятелства да бъде определен точния паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице. След като са различни болките и страданията на всеки пострадал, не може да бъде определен единен критерий за всички случаи при приложението на чл. 200 КТ, вр. с чл. 52 ЗЗД. Поради това и различието в размера на присъдените обезщетения по представените от касатора съдебни решения по искове с правно основание чл. 45, чл. 49 ЗЗД и чл. 200 КТ, не обосновават наличието на противоречива съдебна практика. Същото се отнася до приложението на чл. 201, ал. 2 КТ и чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В случая въззивният съд е мотивирал извода си защо приема за справедливо обезщетението за неимуществени вреди на пострадалото лице да възлиза на сумата от 60000 лв., мотивирал се е защо приносът на пострадалия е в размер на 25 % предвид обстоятелството, че по КТ е предвидена засилена имуществено-правна защита на работника и по-голям процент съпричиняване в случая би се явил несправедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Евентуалната необоснованост на този извод на съда е основание за касиране на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Представените в тази насока съдебни решения не обосновават противоречиво разрешаване на въпросите по приложението на чл. 52 ЗЗД, чл. 201, ал. 2 КТ и чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Касаторът следва да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на 100 лв., на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, при условията на чл. 70, ал. 3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 170 от 07.12.2009 г., постановено по в.гр.д. № 422 по описа за 2009 г. на Варненския апелативен съд в частта му, с която [фирма][населено място] е осъдено да заплати на Д. Д. Д. от[населено място], област В., законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от претърпяна трудова злополука на 23.04.2004 г. в размер на 34587,78 лв., считано от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Указва на [фирма],[населено място], [улица], ет. 3, ап. 9, представлявано от Иван Т. С., в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 100 лв. и представи документ затова, като в противен случай производството по делото пред ВКС ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: