1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1261
София, 29.12. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети декември, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 639 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Г. Д. от[населено място], Софийска област, чрез пълномощника му адв. К. М. К. от АК-София, против въззивно решение № 581 от 22.10.2009 г., постановено по в.гр.д. № 650/2008 г. на С. окръжен съд, с което е отменено решение № 18 от 07.04.2008 г. на Ботевградския районен съд, постановено по гр.д. № 319/2007 г., в частта му, с която са отхвърлени предявените от Е. С. Е. от[населено място], срещу Д. Г. Д., искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за сумата 1500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1681,01 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за времето от настъпването на деликта до предявяването на исковата молба. С обжалваното решение исковете са уважени и е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 1680,01 лв. до пълния предявен размер от 1720 лв.
Постъпила е касационна жалба от същия жалбоподател против решение № 715 от 30.12.2009 г. по същото дело на С. окръжен съд, с което се допълва по реда на чл. 193 ГПК/отм./ основното решение и се присъжда на ищеца законна лихва върху главницата от 1500 лв., считано от датата на предявяването на иска до окончателното изплащане на главницата.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановените решения на въззивния съд, с което неправилно са уважени предявените искове, съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, решавани противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2, както и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведените въпроси са:
– Пороци при формиране на вътрешното съдийско убеждение, като превратно са обсъждани събраните по делото доказателства.
– Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон – чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
– Съдът се е произнесъл свръхпетитум по искане за присъждане на законната лихва върху главницата, направено едва с молбата за допълване на решението.
В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил съдебни решения, както следва: Тълкувателно решение № 5 от 06.04.2006 г. по т. д. № 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС, Решение № 559 от 05.11.1979 г. по н. д. № 555/1979 г. на І НО на ВС, Определение № 94 от 28.02.1991 г. по н. д. № 668/1991 г. на І НО на ВС и Решение № 1885 от 20.08.1959 г. по гр. д. № 5381/1959 г. на ІІ ГО на ВС, Решение № 756 от 22.01.1996 г. по гр. д. № М809/1995 г. на І г. о. на ВС.
Ответникът по касационната жалба, Е. С. Е. от[населено място], не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразява становище по жалбите, както и за допускането им или не до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационните жалби са срещу подлежащи на обжалване актове на въззивен съд – искове с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явяват допустими. Същите са редовни като подадени в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният от ищеца иск по чл. 45 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на неговия наследодател в резултат на ПТП, след неговата смърт не е погасен по давност, тъй като с предявяването на гражданския иск от пострадалото лице в хода на досъдебното производство в наказателния процес, давността спира да тече по отношение на това вземане до отпадане на причината за спирането на давностния срок относно вземането за вреди от престъплението, а това е влезлият в сила съдебен акт в наказателното производство, в случая на 11.01.2005 г., когато е одобрено от съда споразумението между обвиняемия/ответника Е./, неговия защитник и прокурора. С предявяването от наследниците на иск пред гражданския съд за обезщетение на причинените на техния наследодател неимуществени вреди в резултат на деликта, същите са продължили делото му, а не са предявили нов иск като те са ограничени само в размера на иска, в който първоначалният ищец/техният наследодател/ го е предявил. Вземането не е погасено по давност, тъй като е предявено в петгодишния давностен срок, поради което съдът е присъдил на ищеца сумата от 1 500 лв., обезщетение за причинените на неговия наследодател неимуществени вреди в резултат на ПТП, извършено на 19.10.1998 г. от ответника, ведно със законната лихва от 1681,01 лв. за периода 19.10.1998 г. до 26.02.2007 г. С допълнителното решение е присъдена и законната лихва върху главницата от 1 500 лв., считано от подаване на исковата молба 26.02.2007 г. до окончателното изплащане, което искане е заявено с исковата молба.
В представеното от жалбоподателя изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не се съдържа изведен правен въпрос от материално или процесуално естество, обусловил изхода на делото като общо основание за допускане на въззивните решения – основно и допълнително до касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора без да упражни служебното начало във вреда на другата страна – ТР № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. Липсата на такъв правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол. Направените доводи от касатора и в тази връзка формулираните от него въпроси обосновават касационни оплаквания относно порочността на обжалваното въззивно решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост по чл. 281, т. 3 ГПК, но същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество едва след допускане на решението до касационно обжалване, какъвто не е настоящият случай. Настоящата инстанция намира, че по поставените от касатора правни въпроси, въззивният съд е дал разрешение, съответстващо на задължителната практика на ВКС, посочена по-горе/ТР № 5/2005 г. по т.д. № 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС/ относно давностния срок, както и същите въпроси не са решавани противоречиво от съдилищата, поради което не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и касационен контрол не следва да бъде допуснат.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, което в случая е заявено бланкетно. Освен изложеното по-горе, по принцип следва да се отбележи, че точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика. А развитие на правото е налице, когато произнасянето по правен въпрос, значим за изхода на спора, е наложено от непълнота на закона или и свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнотата или неяснотата на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай. Твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, се отнасят до основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК и не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съдебната практика по приложението на чл. 45 ЗЗД, чл. 115, б.”ж” ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е постоянна, трайна и непротиворечива. Не са налице обстоятелства, предпоставящи изменението на тази практика или нейната отмяна чрез ново тълкуване на закона.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 581 от 22.10.2009 г. и допълнително решение № 715 от 3012.2009 г., постановени по в.гр.д. № 650/2008 г. на С. окръжен съд, по касационните жалби с вх. № 2736/27.11.2009 г. и № 243 от 04.02.2010 г. на Д. Г. Д. от[населено място], Софийска област.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: