О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1004
София, 3.08. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети юли, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 4* по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Д. Б. от гр. Б., чрез пълномощника си адв. С от АК Б. , против решение № І* от 29.07.2008 г., постановено по гр.д. № 294/2008 г. на Бургаския окръжен съд, ІV въззивен граждански състав, с което е отменено решение № 215 от 11.02.2008 г. на П. районен съд, постановено по гр.д. № 218/2007 г., с което са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение от С. Д. Б., срещу Районна прокуратура Б. , с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, като със същото решение исковете са отхвърлени.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, съдът се е произнесъл по въпрос, който е от значение за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Жалбоподателят не е конкретизирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който се е произнесъл въззивният съд и който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Представени са съдебни решения : решение на ВКС № 796 от 22.07.2004 г. по гр.д № 1723/2002 г., ІІІ г.о., решение на ВКС № 314 от 15.02.2002 г., ІІІ г.о., определение № 319 от 31.05.2005 г. на ВКС по гр.д. № 219/2005 г., ІІІ г.о.
Ответникът по касационната жалба Районна прокуратура Б. , не изразява становище по касационната жалба, както и по допускане на касационното обжалване в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че не са налице релевираните от ищцата-касатор пороци при провеждането на конкурс за заеманата при условията на чл. 68, ал.1, т. 4 КТ от С. Д. Б. длъжност “съдебен секретар-протоколист” при ответника. Приел е, че при провеждането на конкурса са спазени разпоредбите на Правилника за организацията и дейността на администрацията на П. на Република България /отм./, а именно чл. 113 – за участието на представител на работодателя в комисията по провеждането на конкурса, чл. 114, ал. 1 – за длъжностите, изискванията за тяхното заемане, начина на провеждане на конкурса, необходимите документи и срока за подаването им, чл. 114, ал. 2 – за оповестяването на конкурса. Приел е, че при условията на законосъобразно проведен конкурс, възникналото трудово правоотношение със спечелилия конкурса кандидат е основание за прекратяване на трудовото правоотношение по смисъла на чл. 325, т. 8 КТ със заемащия до този момент съответната длъжност работник.
Както се изложи по-горе, жалбоподателката не е формулирала материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който да се е произнесъл въззивния съд и който да е основополагащ за изхода на спора по исковете за защита срещу незаконно уволнение и този въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. От касационната жалба и от изложението за допускане на касационно обжалване може да се изведе такъв въпрос, а именно по смисъла на чл. 325, т. 8 КТ, постъпването на работа на работника, спечелил конкурса основание ли е за прекратяване на действащото до този момент трудово правоотношение със заемащия длъжността работник или служител, възникнало при условията на чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ. Този въпрос не е поставен както в исковата молба, така и в хода на производството пред първоинстанционния съд и пред въззивния съд. Независимо от това въззивният съд е приел, че при наличието на валидно възникнало трудово правоотношение в резултат на проведен конкурс, предходното срочно трудово правоотношение при условията на чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ следва да бъде прекратено. Твърдението за липсата на такова правоотношение е могло да бъде издигнато от жалбоподателката най-късно в производството пред въззивния съд и то при условията на чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК. Това твърдение не може да бъде релевирано за първи път с касационната жалба, тъй като касационната инстанция е контролно – отменителна, а не е инстанция по съществото на спора, каквито са първоинстанционната и въззивна инстанции.
Практиката и теорията са категорични, че старото трудово правоотношение следва да се прекрати едва след като спечелилия конкурса кандидат постъпи на работа, а не със самия факт на спечелването на конкурса. Не може обаче да се използва реда на касационното обжалване, за да се поправят опущения, които страната е допуснала в производството пред двете инстанции по съществото на спора.
Направените доводи от касатора обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК, като същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество едва след като въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Представените от касатора съдебни решения и определение се отнасят до конкретни казуси, разрешени при конкретна фактическа обстановка, което не обосновава необходимостта от тълкуване на цитираните законови норми. Такова би било налице, ако произнасянето на съда по този въпрос би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.твърждаването на принципа за справедливо и точно разрешаване на всеки спор не се извършва чрез обжалване на всички въззивни решения, а се осъществява чрез еднаквото и безпротиворечиво прилагане на относимите правни норми.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І* от 29.07.2008 г., постановено по гр.д. № 294/2008 г. на Бургаския окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав, по жалба на С. Д. Б. от гр. Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: