О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
гр.София, 19.02. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 1059 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК вр. чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. М. Д., подадена от адв. Ч срещу въззивно решение № 29 от 26.03.2009 г. по гр.д. № 21/2009 г. на Кърджалийския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение от 17.12.2008 г. по гр. д. № 74/2008 г. на М. районен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Д. г. стопанство- М. сумата 1656.67 лв., ведно със законната лихва, с която неоснователно се обогатил.
В изложение за допускане на касационно обжалване се твърди, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а именно подлежи ли на връщане по реда на неоснователното обогатяване добросъвестно получена сума от осигурено лице.
Ответникът по касационната жалба – Д. г. стопанство, гр. М. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, че обжалваемият интерес е над 1000 лв., намира същата за допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е уважен искът въззивният съд е приел, че жалбоподателя се е обогатил с 1656.67 лв., изплатена сума в повече от следващия му се размер на получаваната пенсия за изслужено време и старост, следствие от несъответен брутен доход, вписан в УП-2/25.10.1991 г., което е отменено с последващо УП-2/8.02.2006 г. и пенсията на Д. е определена в нов размер. С разпореждане № 82 от 20.04.2006 г. на РУ “СО”, гр. К., издадено на основание чл.110, ал.3 КСО на Д. г. стопанство, гр. М. е било разпоредено да преведе по сметка на държавно обществено осигуряване посочената сума и последната е внесена. Приел е, че с наложената на горското стопанство по реда на КСО имуществена отговорност за сумата 1656.67 лв., последното се е обеднило, а жалбоподателят неоснователно се е обогатил със същата сума, представляваща получена в повече от следващия му се размер пенсия.
В изложението за допускане на касационно обжалване се поддържа, че поставения материалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика.
Съдът в настоящия състав намира, че въпросът подлежи ли на връщане добросъвестно получена сума от осигурено лице по реда на неоснователното обогатяване е от значение за делото, тъй като е обусловил изхода на спора. В случая съдът за да уважи искът е приел за ирелевантно обстоятелството дали осигуреното лице добросъвестно е получило сумата. Приетото от въззивния съд разрешение на поставения правен въпрос е в противоречие с разрешението дадено в т.1 на Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Върховния съд, че не се дължи връщане на даденото при начална липса на основание, когато законът не допуска да се иска обратно даденото- чл.23 ППЗП /отм./ и др. По отношение на така поставения въпрос е изпълнено поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ето защо въззивното решение ще следва да се допусне до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО обжалване на въззивно решение № 29 от 26.03.2009 г. по гр.д. № 21/2009 г. на Кърджалийски окръжен съд.
Указва на жалбоподателя А. М. Д., в едноседмичен срок от съобщението, да представи документ за платена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на сумата 33.13 /тридесет и три лв. и 13 ст./лв.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :