О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 602
София, 11.06. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми юни, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 3* по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. С. М. от гр. П., Пазарджишка област, чрез повереника си адв. В, против решение № 195 от 14.03.2008 г., постановено по гр.д. № 118/2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е отменено решение № 82 от 13.10.2004 г. по гр.д. № 119/2004 г. на Пещерския районен съд, в частта му, с която е уважен предявения от С. С. М. от гр. П. иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, като искът е отхвърлен. Със същото решение е оставено в сила първоинстанционното решение по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е отхвърлен иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, е налице основание за допускане на касационно обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с твърдението, че разрешаването на настоящия казус е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба Т. “БРАТЯ ГОРОВИ” – гр. П., Пазарджишка област, чрез законния си представител В. З. Г. , в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва жалбата като неоснователна, но не изразява становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлен неоценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отмени първоинстанционното решение и отхвърли иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, въззивният съд е приел, че към момента на предявяването на иска – 08.02.2002 г., ищцата не е притежавала правото да иска възстановяване на длъжността, която е заемала преди уволнението, тъй като с разпореждане № 19 от 11.08.2000 г. на РУ “СО” Пазарджик на нея й е отпусната лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване по чл. 74 от КЗОО, считано от 25.07.2000 г., от който момент тя е придобила качеството на пенсионер. Това качество, а не на работник или служител тя е притежавала и към момента на постановяване на обжалваното първоинстанционно решение – 13.10.2004 г.
Като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, жалбоподателят посочва разрешения от въззивния съд съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а именно към кой момент ищцата следва да е носител на правото да иска възстановяване на работа поради незаконно уволнение, към момента на уволнението, на предявяването на иска или на постановяването на решението. Настоящата инстанция счита, че този материалноправен въпрос е съществен, но е решен еднозначно в правната теория и съдебната практика. Към момента на постановяването на решението страната, претендираща че е носител на твърдяното право не следва да го е загубила, което в частност се отнася до личните права, които не се прехвърлят и не се наследяват. В случая правото на жалбоподателката да иска възстановяване на работата, която е заемала преди незаконното уволнение, е погасено, факт съобразен от въззивния съд в обжалваното решение. В тази връзка всички настъпили преди предявяването на иска и в хода на съдебното производство/чл. 188, ал. 2 ГПК/отм./ правопрепятстващи факти, са съобразени от въззивния съд.
В конкретния случай следва да се отбележи, че по смисъла на чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК, разрешен от въззивния съд съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго и т.н., какъвто не е настоящият случай.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 195 от 14.03.2008 г., постановено по гр.д. № 118/2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска на С. С. М. от гр. П., Пазарджишка област, срещу ТПКИ”Братя Г. ” от гр. П., за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност “магазинер” с работно място “фургон-магазин” на ТПКИ”Братя Г. ” от гр. П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: