О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1070
София, 11.08. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети август, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 197 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ЕТ”С”, гр. В., представлявано от собственика Д. С. М. , чрез пълномощника си адв. Е от АК С. З. , против решение № 432 от 13.10.2008 г., постановено по гр.д. № 276/2008 г. на Великотърновския окръжен съд ГК, с което е оставено в сила решение № 979/без дата/ на Великотърновския районен съд, 5 с-в, постановено по гр.д. № 272/2007 г., с което са отхвърлени предявените от ЕТ”С”, гр. В. срещу „В” О. , гр. В., обективно съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1, чл. 51 и чл. 52 ЗЗД, за сумата общо от 19 947, 44 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от деликт.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени предявените искове по чл. 45, ал. 1, чл. 51 и чл. 52 ЗЗД, е в противоречие практиката на съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК. Във връзка с наведеното основание, жалбоподателката сочи и представя съдебна практика – решение № 78 от 18.11.2004 г. по гр.д. № 132/2004 г. на Бургаския апелативен съд, ГК, решение № 83 от 15.06.2004 г. на Я. окръжен съд по гр.д. № 803/2003 г., решение от 08.01.2003 г. на Бургаския апелативен съд по т.д. № 73/2002 г., решение от 17.03.2005 г. на Великотърновския апелативен съд по гр.д. № 70/2005 г., решение от 23.07.2003 г. на Сливенския окръжен съд по гр.д. № 152/2002 г., решение от 31.03.2003 г. по гр.д. № 297/2002 г. на Д. РС, решение № 2 от 05.01.1965 г. по гр.д. № 2133/1964 г. на ВС, І г.о. и решение от 20.06.2003 г. по гр.д. № 288/2002 г. на Д. РС. Жалбоподателят не е извел материалноправен или процесуалноправен въпрос, обуславящ изхода на спора, по който се е произнесъл въззивния съд и който е решаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът по касационната жалба „В”О. гр. В., чрез повереника си адв. В от АК-Велико Т. , в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с обжалваем интерес над 1000 лв. и в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3.
Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е налице, когато даден правен въпрос /процесуален или материалноправен/, от който зависи изхода на спора, се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по това дело. В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на съдилищата и са представени посочените по-горе съдебни решения, част от които не са влезли в сила.
Както се изложи по-горе, жалбоподателят не е извел материалноправен или процесуалноправен въпрос, обуславящ изхода на спора, по който се е произнесъл въззивния съд и който е решаван противоречиво от съдилищата. От съдържанието на касационната жалба, както и от съдържанието на приложените съдебни решения, може да бъде изведен материалноправен въпрос, а именно, следва ли да се приложи чл. 45, ал. 1 ЗЗД при установено противоправно поведение на ответника, причинени вреди и установена причинна връзка между тях.
Представените от жалбоподателя съдебни решения, част от които не са окончателни и те не могат да обосноват наличието на противоречива съдебна практика по приложението на тази законова разпоредба. Останалите, влезли в сила съдебни решения и обжалваното въззивно решение, съгласно което спорното право правилно е квалифицирано по чл. 49 ЗЗД, еднозначно посочват, че за уважаването на иск за непозволено увреждане следва да се доказва не само противоправно поведение на ответника, респ. на тези, на които е възложена определена работа при гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД, не само вредоносен резултат, но и причинна връзка между тях. За да остави в сила отхвърлителното първоинстанционно решение, въззивният съд е приел, че ищецът-жалбоподател не е доказал наличие на виновно поведение от страна на работниците, на които ответното дружество е възложило определена работа и поради липсата на една от предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 49 ЗЗД, предявените искове са отхвърлени като неоснователни. Този въпрос лежи на плоскостта на доказването, което с оглед разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК/отм./, е в тежест на ищеца. В тази връзка жалбоподателят не е доказал наличие на противоречие в практиката на съдилищата относно приложението на чл. 49, ал. 1 ЗЗД. За противоречиво прилагане на тази законова разпоредба по всяко конкретно дело, следва да са причинени вреди на ищеца, вредите да са причинени при или по повод изпълнение на работата, възложена от ответника и този, на когото е възложена работата да има вина за причинените вреди, съдът да е достигнал до този извод и въпреки това да не е приложил нормата на чл. 49 ЗЗД.
Твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон се отнасят до основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК и не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 432 от 13.10.2008 г., постановено по гр.д. № 276/2008 г. на Великотърновския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 12542/13.11.2008 г. на ЕТ”С”, гр. В., представлявано от собственика Д. С. М. , чрез пълномощника си адв. Е от АК С. З.
Определението е окончателно.
Делото да се докладва на З. председателя на Гражданската колегия на ВКС за образуване на частно гражданско производство по депозираната частна жалба с вх. № 13012/25.11.2008 г. на ЕТ”С”, гр. В., представлявано от собственика Д. С. М. , чрез пълномощника си адв. Е от АК- С. З. , срещу определение от 13.11.2008 г. по гр.д. № 276/2008 г. на Великотърновския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: