О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1012
София, 11.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети август, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 131 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. В. К. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Е. Т. от АК-П., против въззивно решение № 521 от 17.11.2010 г., постановено по в.гр.д. № 809/2010 г. на Плевенския окръжен съд, с което е отменено решение № 1531 от 30.07.2010 г. на Плевенския районен съд, постановено по гр.д. № 3313/2010 г., с което са уважени предявените от Г. В. К. срещу “Р.-П.” [населено място], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ и тези искове са отхвърлени.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, от значение за изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведените от касатора материалноправни въпроси, за които твърди, че са от значение за изхода на спора, са:
– при издаване от работодателя на заповед за дисциплинарно уволнение, в което са посочени две или повече основания, следва ли в хода на съдебното дирене да се доказва основателността и законосъобразността на заповедта и на двете основания или само на едното от тях.
– относно момента, от който започва да тече срокът по чл. 194, ал. 1, пр. 1 КТ за налагане на дисциплинарното наказание. По поставените въпроси не е представена задължителна съдебна практика, нито противоречива съдебна практика по смисъла на т. 2 и т. 3 от ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба, РУ”С. о.” [населено място], представлявано от директора Г. Д. С., чрез процесуалния си представител гл. юриск. Е. Р., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и свързан с тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
Въззивният съд е отхвърлил исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, като е приел, че със заповед № РД-10-86 от 26.03.2010 г. работодателят е спазил разпоредбите на чл. 193, ал. 1 и чл. 333 КТ като е поискал от ищеца да даде писмени обяснения за извършените дисциплинарни нарушения и е изискал да представи доказателства с оглед закрилата по Наредба № 5. Приел е също така, че провиненията на ищеца представляват системни нарушения на трудовата дисциплина, като в заповедта са описани пет броя нарушения, извършени в период не повече от три месеца като за нито едно от тях не е изтекъл срок повече от една година от извършването им. Приел е също така, че за всяко едно от нарушенията не е изтекъл двумесечния преклузивен срок от откриването им за налагането на наказание, тъй като меродавна за момента на откриването им от работодателя е докладната записка от прекия ръководител на К. до директора на Р.-П., която е с дата 17.03.2010 г., поради което заповедта за дисциплинарното уволнение е законосъобразна и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловения от тях иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, съгласно разрешението, дадено в т. 2 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, но не е посочена задължителна практика на ВКС/ВС.
Представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване съдържа два изведени правни въпроса от материално естество, които са от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, но същите не са разрешени от въззивния съд в противоречие с задължителната практика на ВКС, както и с трайно установената съдебна практика, а в съответствие с нея. По първия правен въпрос, а именно – при издаване от работодателя на заповед за дисциплинарно уволнение, в което са посочени две или повече основания, следва ли в хода на съдебното дирене да се доказва основателността и законосъобразността на заповедта и на двете основания или само на едното от тях, е налице трайна съдебна практика, а именно, че ако едно от основанията, съдържащи се в уволнителната заповед е доказано, то тази заповед е законосъобразна. В тази връзка съдът е приел, че заповедта за дисциплинарното уволнение на ищеца е законосъобразна, тъй като е налице визираното в нея основание по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ – системни нарушения на трудовата дисциплина, което е достатъчно основание за дисциплинарно уволнение. По втория правен въпрос е налице задължителна съдебна практика, съдържаща се в решение № 231 от 13.06.2011 г. по гр.д. № 858/2010 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, съгласно което на поставения въпрос относно момента, от който започва да тече срокът по чл. 194, ал. 1, пр. 1 КТ за налагане на дисциплинарното наказание, е даден отговор, че откриване на нарушението означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт за нарушаването на трудовата дисциплина, като отговорът на този въпрос от въззивния съд в обжалваното решение е в синхрон с тази задължителна практика, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Що се отнася до релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, че разрешените в обжалваното въззивно решение правни въпроси от значение за изхода на делото са от значение за точно прилагане на закона и за развитие на правото, същото е заявено бланкетно, без обосновка, поради което и на това основание въззивното решение не следва да се допусне до касационен контрол. В тази връзка следва да се отбележи, че направените доводи от касатора обосновават касационни оплаквания относно порочността на обжалваното въззивно решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост по чл. 281, т. 3 ГПК, но същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество едва след допускане на въззивното решение до касационно обжалване, какъвто не е настоящият случай.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, на ответната страна следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 521 от 17.11.2010 г., постановено по в.гр.д. № 809/2010 г. на Плевенския окръжен съд, по касационната жалба с вх. № 11627 от 14.12.2010 г. на Г. В. К. от [населено място].
ОСЪЖДА Г. В. К. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Р. у. „С. о.” [населено място], [улица], направените разноски по делото за касационната инстанция в размер на 150/сто и петдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: