О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 707
София, 8.07. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми юли, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. К. Х. от гр. Ш., чрез пълномощника му адв. С от АК Ш. , против въззивно решение от 16.07.2009 г., постановено по в.гр.д. № 281/2009 г. на Шуменския окръжен съд, с което е отменено решение № 475 от 04.06.2007 г. на Шуменския районен съд, постановено по гр.д. № 410/2007 г., в частта, с която е предоставено упражняването на родителските права върху роденото от брака дете Н, родена през 1996 г. на бащата Н. К. Х., определен е режим на лични контакти на майката Е. Р. Х. от гр. Ш. с детето и е осъдена майката да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 50 лв. С обжалваното решение упражняването на родителските права по отношение на детето са предоставени на майката Е. Р. Х., определен е режим на лични контакти на бащата с детето и последният е осъден да заплаща на ненавършилото пълнолетие дете Н месечна издръжка в размер на 50 лв.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът Н. К. Х. поддържа, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК, като неправилно е посочена т. 3 на същата разпоредба. Такъв въпрос, значим за изхода на спора, не е конкретизиран от касатора, а се твърди че идентични дела по правно основание и при сходна фактическа обстановка са решавани по различен начин от съдилищата. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил съдебни решения: решение № 925 от 24.08.2004 г. по д. № 790/2003 г. на ІІ г.о. на ВКС, решение № 694 от 08.07.2002 г. по гр.д. № 352/2002 г. на II г.о. на ВКС, решение № 544 от 28.07.2003 г. по д. № 297/2003 г. на II г.о. на ВКС, решение № 402 от 02.09.2003 г. по д. № 963/2002 на II г.о. на ВКС и решение № 1* от 27.12.2004 г. по гр.д. № 263/2004 г. на II г.о. на ВКС.
Ответницата по касационната жалба, Е. Р. Х., чрез пълномощника си адв. С от АК Ш. , в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяем иск по чл. 106, ал. 2 СК/отм./, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С обжалваното въззивно решение съдът е приел, че упражняването на родителските права върху ненавършилото пълнолетие дете Н, родена на 29.12.1996 г. от брака между страните, следва да бъде предоставено на майката Е. Р. Х., като бащата Н. К. Х. е осъден да заплаща 50 лв. месечна издръжка за детето и му е определен режим на лични отношения с него. При преценката на обстоятелствата по делото, съдът е приел, че с оглед защита интересите на детето – момиче в деликатна възраст, нуждаещо се от майчински съвети и контрол, майката се явява по-пригодния родител, който следва да упражнява родителските права по отношение на него.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочи чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е налице, когато даден правен въпрос /процесуален или материалноправен/ се решава противоречиво от съдилищата. Този правен въпрос трябва да е свързан с решаващите изводи на съда, т.е. тези, които са обосновали изводите за съществуването или несъществуването на спорното право и се явяват съществени с оглед изхода на делото. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не се съдържа обосновка на това кой правен въпрос в конкретния случай е решаван противоречиво от съдилищата, поради което и приложените към изложението копия на решения на Върховния касационен съд, касаещи съдебната практика по искове с правно основание чл. 106 СК/отм./ не сочат на противоречива практика в горния смисъл. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна /ТР № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. Липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол.
В случая съдът е приел, че в интерес на ненавършилото пълнолетие дете, родено от брака на страните, е упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения с детето, а наведеното основание за допустимост на касационното обжалване, не е свързано с тези съображения на съда. Твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, се отнасят до основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК и не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК Направените доводи от касатора в изложението за допускане на касационното обжалване обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановения съдебен акт и могат да бъдат разглеждани от съда по същество в касационното производство едва след допускане на решението до касационно обжалване.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решениео от 16.07.2009 г., постановено по в.гр.д. № 281/2009 г. на Шуменския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 4* от 30.07.2009 г. на Н. К. Х. от гр. Ш..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: