О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1450
София, 1.12. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети ноември, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от З. Т. Д. от гр. П., Благоевградска област, приподписана от адв. М от АК Б. против въззивно решение № 718 от 29.12.2008 г., постановено по гр.д. № 735/2008 г. на Б. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 131 от 30.06.2007 г. на П. районен съд, постановено по гр.д. № 369/2004 г., с което са уважени предявените искове от “С” АД, гр. Б. срещу З. Т. Д., с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 211 КТ и с правно основание чл. 59 ЗЗД.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени предявените срещу него искове, съдът се е произнесъл по въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да обоснове наличието на това основание. Жалбоподателят не е конкретизирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който се е произнесъл въззивният съд, който да е решаван противоречиво от съдилищата, както и да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Представено е съдебно решение № 223 от 08.08.2005 г. по д. № 525/2004 г. на Великотърновския окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба “С” АД, гр. Б., не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразява становище по касационната жалба и по допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени искове по чл. 207, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 211 КТ и по чл. 59 ЗЗД, всеки от които с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация са посочени хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
За да остави в сила първоинстанционното решение в осъдителната му част, въззивният съд е приел за доказано наличието на липса в размер на 8290,82 лв., представляваща продадена, но неотчетена стока, както и че е доказано ответникът да се е обогатил със сумата 2616 лв. за сметка на ищеца, представляваща стойността на стока, която не е продал, а е продал друга стока от същия вид без документ за произход, с което се е обогатил за сметка на работодателя си.
Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е налице, когато даден правен въпрос /процесуален или материалноправен/, от който зависи изхода на спора, се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по конкретното дело. В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на съдилищата и е представено посоченото по-горе съдебно решение на Великотърновския окръжен съд, без изрично да е формулиран правния въпрос от значение за изхода на спора.
Както се изложи по-горе, жалбоподателят не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който да се е произнесъл въззивния съд и който да е основополагащ за изхода на спора по предявените искове. От касационната жалба и представеното съдебно решение може да се изведе такъв въпрос, а именно как следва да се доказва наличието на липса при осъществяване на пълната имуществена отговорност на работника спрямо работодателя. Съгласно разпоредбата на чл. 212 КТ за въпроси по имуществената отговорност на работника или служителя към работодателя, ако липсва уредба в КТ – Глава Х, Раздел ІІ, се прилага гражданското законодателство. Когато работодателят предявява претенцията си по исков ред, той носи тежестта на доказване наличието на фактическия състав на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, а как ще доказва своите твърдения, е въпрос по основателността на иска. Изводът на въззивния съд е, че ищецът е доказал своите твърдения за наличие на пълна имуществена отговорност от страна на работника и в този смисъл неговото решение не противоречи на представеното от касатора решение на ВТОС. Евентуалната неправилност на този извод е основание за касиране на решението по чл. 281 т. 3 ГПК, но не е основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК би било налице, ако произнасянето на съда по формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, обуславящ изхода на спора, би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата, какъвто не е настоящия случай. В случая такъв основополагащ правен въпрос не е формулиран от касатора.твърждаването на принципа за справедливо и точно разрешаване на всеки спор не се извършва чрез обжалване на всички въззивни решения, а се осъществява чрез еднаквото и безпротиворечиво прилагане на относимите правни норми. Твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради недоказани фактически твърдения, въз основа на които е приложен материалния закон са основания за касиране на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Представеното от касатора съдебно решение се отнася до конкретен казус, разрешен при конкретна фактическа обстановка, въз основа на конкретно събрани доказателства, което не обосновава необходимостта от тълкуване разпоредбата на чл. 207 КТ.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 718 от 29.12.2008 г., постановено по гр.д. № 735/2008 г. на Благоевградския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 1211/16.04.2009 г. на З. Т. Д. от гр. П., Благоевградска област.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: