О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1296
София, 27.10. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 929 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от община К., представлявана от кмета Х. Р. К. , чрез пълномощника си адв. С от АК С. , против решение № 60 от 04.03.2009 г., постановено по гр.д. № 43/2009 г. на Сливенския окръжен съд, Гражданско отделение, І състав, с което е оставено в сила решение № 55 от 05.12.2008 г. на К. районен съд, постановено по гр.д. № 47/2008 г., с което са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение от С. Й. Д. от с. Т., Сливенска област, срещу община К., Сливенска област, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, съставляващо част от касационната жалба, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, съдът се е произнесъл по въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, решаван противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Жалбоподателят е извел материалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който се е произнесъл въззивният съд и който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а именно налице ли е съкращаване в щата в случаите, когато трудовата функция на съкратената длъжност преминава изцяло или отчасти като трудова функция на нова или друга длъжност. Представени са съдебни решения: Решение № 400 от 11.05.2001 г. по гр.д. № 1415/2000 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 1* от 13.12.2002 г. по гр.д. № 2754/2000 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 1* от 20.02.2003 г. по гр.д. № 2284/2001 г. на ВКС, ІІІ г.о. и Решение от 28.11.2005 г. по гр.д. № 4357/2003 г. на СГС, ГК, ІІ-А отд.
Ответникът по касационната жалба С. Й. Д., не изразява становище в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да остави в сила първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че с оглед събраните по делото доказателства, основание за прекратяването на трудовото правоотношение е разпоредбата на чл. 325, т. 12 КТ, а не релевираното в уволнителната заповед основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Следователно материалноправния въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който е от значение за изхода на спора, е на какво основание следва да бъде прекратено едно трудово правоотношение в случаите на трансформирането му в служебно такова като съответната длъжност се заема от държавен служител. Молителят не е извел такъв материалноправен въпрос, като становището на настоящата инстанция е, че в конкретния случай въззивният съд е приложил правилно материалния закон. Освен това, представените от молителя съдебни решения не са относими към настоящия случай. Това е така, защото в Решение № 400 от 11.05.2001 г. по гр.д. № 1415/2000 г. на ВКС се прави паралел между съкращаване в щата и изменение в изискванията за образование и квалификация; Решение № 1719/13.03.2002 г. по гр.д. № 2754/2000 г. на ВКС е представено в некоректен вид като извадка, но независимо от това, то касае въпроса за утвърждаването на новото щатно разписание като основание за съкращаване в щата; с Решение № 1* от 20.02.2003 г. по гр.д. № 2284/2001 г. ВКС се е произнесъл по въпроса за обвързването на конкретен щат с мястото на работа на работника. Предвид изложеното настоящата инстанция счита, че в настоящия случай не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Представено е Решение от 28.11.2005 г. по гр. д. № 4357/2003 г. на СГС, но не са представени доказателства то да е влязло в сила, за да се обосновава наличието на противоречива практика на съдилищата. Освен това в цитираното решение, решаващият състав се е произнесъл по въпрос, който не е предмет на настоящото производство, а именно налице ли е съкращаване в щата на дадена длъжност, когато функциите на тази длъжност са разпределени между други длъжности. Както по-горе е посочено, въпросът в настоящия случай е кой е приложимият материален закон за прекратяване на трудовото правоотношение, когато дадена длъжност по трудово правоотношение се трансформира в такава по служебно правоотношение.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Доводите на молителя, обосноваващи наличието на това основание, касаят съдържанието на понятието “реално съкращаване в щата”. Този въпрос е ирелевантен за изхода на настоящия спор и неговото изясняване не би довело до пререшаването му. Независимо от това, следва да се отбележи, че релевираното основание би било налице, ако произнасянето на съда по изведения по-горе материалноправен въпрос, обуславящ изхода на спора, би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, какъвто не е настоящия случай. В случая по този въпрос има трайно установена съдебна практика, която не се нуждае от промяна, не е установена и непълнота, респ. неяснота в законодателството в посочената материя.твърждаването на принципа за справедливо и точно разрешаване на всеки спор не се извършва чрез обжалване на всички въззивни решения, а се осъществява чрез еднаквото и безпротиворечиво прилагане на относимите правни норми.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 60 от 04.03.2009 г., постановено по в.гр.д. № 43/2009 г. на Сливенския окръжен съд, Гражданско отделение, І състав, по касационна жалба вх. № 2366/08.04.2009 г. на община К., представлявана от кмета Х. Р. К. , чрез повереника адв. С от АК- С.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: