О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 398
София, 20.04. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети април, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. М. П. от с. А., Варненска област, чрез пълномощника му адв. М от АК В. , против решение № 389 от 31.03.2009 г., постановено по в.гр.д. № 820/2008 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решението от 10.05.2004 г. на Варненския районен съд, постановено по гр.д. № 7693/2003 г., с което е уважен предявеният от Т. П. Я. от с. Н., Варненска област, срещу К. М. П., В. П. П. и Ж. Д. Ж., и тримата от с. А., Варненска област иск, с правно основание чл. 50 ЗЗД, за сумата от 10000 лв. С обжалваното решение този иск е отхвърлен, а е уважен предявеният при условията на евентуалност от ищцата срещу К. М. П. иск, с правно основание чл. 49 и чл. 50 ЗЗД, за сумата 10000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сина й В. С. М.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е уважен предявения срещу него иск, съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът не е извел правни въпроси, основополагащи изхода на спора, а подробно е изложил твърденията си за неправилност на обжалваното въззивно решение.
Ответниците по касационната жалба, В. П. П. и Ж. Д. Ж., чрез повереника им адв. М от АК- В. , в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК твърдят, че не могат да вземат становище по жалбата, поради липсата на формулирани въпроси, значими за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба, Т. П. Я. , не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразява становище по жалбата и по основанието за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл.49 и чл. 50 ЗЗД, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че в случая следва да бъде ангажирана отговорността на касатора, под чийто надзор се е намирала вещта и в резултат на чието виновно поведение, изразяващо се в неизпълнението на вмененото му с разпоредбата на чл. 101 ЗДвП задължение за незабавно отстраняване на повреда по спирачната система на автомобила и спирането на същия от движение до отстраняването й, в резултат на което е настъпило процесното ПТП, причинило смъртта на пострадалия В. М. , поради което касаторът П. е осъден да заплати на ищцата сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на сина й.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касаторът не е посочил главното основание за приложното поле на касационно обжалване – кой е правният въпрос от значение за изхода на спора/материалноправен или процесуалноправен/ – чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е решен при наличието на трите алтернативно дадени предпоставки – т. 1, т. 2 и т. 3. Следователно към главното задължително основание в ал. 1 следва да се прибави поне една от предпоставките в т. 1, т. 2 и т. 3. В конкретния случай в представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване не се съдържа изведен такъв правен въпрос, обусловил изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с атакуваното въззивно решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос от материално или процесуално естество, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. В конкретния случай релевираните в изложението твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, както и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Тези основания касаят правилността на обжалваното въззивно решение при разглеждане на касационната жалба по същество по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване. В изложението към касационната жалба не е обосновано наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изразяващо се в необходимостта от еднообразно тълкуване на закона по повод противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд във връзка с приложението на чл. 49 и чл. 50 ЗЗД, или от преодоляване на погрешна постоянна практика по приложението на посочените законови текстове.
В настоящия случай липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното въззивно решение да не се допусне до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 389 от 31.03.2009 г., постановено по в.гр.д. № 820/2008 г. на Варненския окръжен съд, по касационната жалба с вх. № 1* от 10.04.2009 г. на К. М. П. от с. А., Варненска област.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: