О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1041
С., 06.08. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи юли, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 226 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. Е. М. от АК-Стара З., против въззивно решение № 160 от 26.09.2011 г., постановено по в.гр.д. № 286 по описа за 2011 г. на Сливенския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 273 от 11.04.2011 г. по гр.д. № 5014/2010 г. на Сливенския районен съд, са уважени предявените от И. Г. А. от [населено място] срещу [фирма], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че се касае за основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и извежда материалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд от значение за изхода на спора, а именно — какъв характер има определения в чл. 76, ал. 1 КТ срок, за който се избират представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 и чл. 7а КТ, както и в случаите, при които представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ са избрани преди изменението на КТ с въвеждане на мандат/ДВ, бр. 48/2006 г., в сила от 01.07.2006 г./ и при избора им не е определен мандат, за който се
избират, следва ли въведения с чл. 76, ал. 1 КТ мандат, да се прилага автоматично към заварените представители.
Ответникът по касационната жалба И. Г. А. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Х. Ч. от АК-С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на жалбата, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение въззивният съд е приел, че към момента на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ ищецът е имал качеството на представител по чл. 7, ал. 2 КТ и като такъв се е ползвал от особената защита на чл. 333, ал. 1, т. 5 КТ, която разписва задължително предварително получаване на съгласието на инспекцията по труда, като липсата на такова прави уволнението му незаконно и налага неговата отмяна на процесуално основание без да се изследват по същество останалите въпроси, свързани със съкращаването на щата, представляващо материалноправното основание за прекратяване на трудовото правоотношение.
Касационното обжалване следва да се допусне по поставените материалноправни въпроси, а именно – какъв характер има определения в чл. 76, ал. 1 КТ срок, за който се избират представителите на работниците и служителите по чл. 7,ал. 2 и чл. 7а КТ, както и в случаите, при които представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ са избрани преди изменението на КТ с въвеждане на мандат/ДВ, бр. 48/2006 г., в сила от 01.07.2006 г./ и при избора им не е определен мандат, за който се избират, следва ли въведения с чл. 76, ал. 1 КТ мандат, да се прилага автоматично към заварените представители. Тези въпроси са обусловили изхода на спора и решаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ.
К. следва да внесе по сметка на ВКС дължимата държавна такса за касационното обжалване в размер на 163 лв. в едноседмичен срок от съобщението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 160 от 26.09.2011 г., постановено по в.гр.д. № 286 по описа за 2011 г. на Сливенския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма] [населено място], район Изгрев,[жк], [улица], № 2 и чрез адв. Е. Д. М. – М. от АК-Стара З., с адрес: [населено място], [улица], ет. 1, ап. 9а, в едноседмичен срок от получаване на съобщение за определението по чл. 288 ГПК, да внесе по сметката на ВКС и да представи в деловодството на съда или да изпрати по пощата документ за заплатена държавна такса за касационното производство в размер на 163 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателство за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: