О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 998
София, 10.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи август, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 310 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. В. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Р. Т. от АК-С. против въззивно решение № 809 от 06.12.2010 г., постановено по в.гр.д. № 660 по описа за 2010 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 522 от 19.04.2010 г., постановено по гр.д. № 2961/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта му, с която е отхвърлено като неоснователно искането, предявено от К.-С. на основание чл. 28 ЗОПД0ИППД против И. В. С. от [населено място], за отнемане в полза на държавата на следните суми: 1000 лв. от продажбата на лек автомобил „М.” с договор от 22.07.2004 г., 1000 лв. от продажбата на лек автомобил „Б.” с договор от 14.05.2005 г., 2000 лв. от продажбата на лек автомобил „Б.” с договор от 01.12.2006 г. и 5 000 лв., придобити от продажбата на 500 дружествени дяла от капитала на [фирма] по договор от 16.01.2006 г. и с въззивното решение тези суми са отнети в полза на държавата, на основание чл. 4, ал. 1 и ал. 2 ЗОПД0ИППД, като в останалата му част, с която е уважено искането на К.-София на основание чл. 28 ЗОПД0ИППД против И. В. С. за отнемане в полза на държавата на движимо и недвижимо имущество, придобито от престъпна дейност, подробно описано, първоинстанционното решение е потвърдено.
Касаторката поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради необоснованост, материална незаконосъобразност и нарушение на процесуалния закон. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторката визира хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, Изведените въпроси са за необсъждане на всички доказателства и доводи на страните, което е в противоречие с приетото в т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. В частност се твърди, че не са обсъдени свидетелските показания, свързани с установяване на дарения на парични суми в размер на 87 300 лв., както и обстоятелството, че процесните недвижими имоти са закупени с банкови кредити по законен начин и че е отнето имущество, непритежавано от касаторката към момента на постановяване на решението.
Ответникът по касационната жалба К. з. у. н. и., п. о. п. д./К./ [населено място], чрез процесуалния си представител А.Д., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, изразява становище за недопустимост на касационната жалба, поради липсата на основания за допускане до касация, както и за неоснователна по същество.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с обжалваем интерес над 1000 лв. и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи иска по чл. 28 ЗОПДИППД на К. [населено място] против И. В. С. за отнемане в полза на държавата на пет недвижими имота, стойността на имуществото от продаден апартамент, два леки автомобила и дялове в търговско дружество и наличност по банкова сметка, на обща стойност 401 275,11 лв., съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 4 от ЗОПДИППД, за отнемане на имуществото от ответницата – физическо лице. Съдът се е позовал на доказани по делото обстоятелства – осъждането на И. С. за престъпление по чл. 242, ал. 1, б”д” НК/контрабанда на цигари в големи размери/, попадащо в хипотезата на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗОПДИППД, процесното имущество е на значителна стойност, както и че в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпната дейност на И. С., поради неустановен законен източник за това придобиване.
За да се допусне разглеждане на касационната жалба предвид залегналата в ГПК факултативност на касационното обжалване, на първо място касаторът следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В случая формулираните от касаторката правни въпроси, свързани с преценката на решаващия съд на събраните по делото доказателства и доводите на страните и в частност преценка на свидетелските показания и други факти по делото, всъщност касаят произнасянето по същество по очертания с молбата по чл. 28 ЗОПДИППД на К. [населено място] предмет на делото. Поставените въпроси са основани и обосновани с твърдяна от касаторката неправилност на фактическите и правни изводи на съда. Съгласно задължителните постановки, дадени в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, основанията за допускане до касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт, включително и преценката по поставените от касаторката въпроси, свързани с обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните при условията на чл. 235, ал. 2 и чл. 12 ГПК, не може да се извърши в рамките на производството по селекция на касационните жалби
Независимо от недоказаността на основната предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК, следва да се отрази, че по поставените от касаторката въпроси въззивното решение не е постановено в противоречие с приетото в т. 19 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, тъй като решаващият съд е изложил обстойни мотиви относно недостоверността на свидетелските показания за дарени суми на касаторката на сватбеното й тържество, както и за отпуснатите й кредити за закупуване на част от процесните недвижими имоти, за изплащането на които не е установен законен източник на средства, както и за приложението на чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД по отношение на отчуждените вещи. Твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на спора, касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата К. [населено място] направените разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 809 от 06.12.2010 г., постановено по в.гр.д. № 660 по описа за 2010 г. на Пловдивския апелативен съд, по касационна жалба с вх. № 7317 от 30.12.2010 г. на И. В. С. от [населено място].
ОСЪЖДА И. В. С. от [населено място] да заплати на К. з. у. н. и., п. о. п. д., [населено място], направените разноски за касационното производство в размер на 300/триста/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: