О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
София, 26.03. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. М. С. от с. О., Плевенска област, чрез пълномощника си адв. Г от АК-Плевен, против решение № 340 от 29.05.2009 г., постановено по в.гр.д. № 288/2009 г. на Плевенския окръжен съд, с което е отменено решение № 441 от 02.02.2009 г. на Плевенския районен съд, постановено по гр.д. № 2232/2007 г., с което е отхвърлен предявеният от А. Р. И. от с. О., Плевенска област, срещу С. М. С., иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, за сумата 4910 евро, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване. С обжалваното решение предявеният иск е уважен изцяло от въззивния съд, който го е квалифицирал по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД – процесната сума е получена на неосъществено основание и подлежи на връщане.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката С. М. С. поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е уважен предявеният срещу нея иск за присъждане обезщетение за неоснователно обогатяване, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК. Не е конкретизиран такъв материалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който се е произнесъл въззивният съд, а е посочено, че се касае до приложното поле на чл. 59 ЗЗД. В подкрепа на твърденията жалбоподателката е представила следните съдебни решения: решение № 1* от 05.11.2008 г. по гр.д. № 3259/2007 г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение № 174 от 17.07.2008 г. по в.гр.д. № 235/2008 г. на ГК на ВТАС.
Ответницата по касационната жалба, А. Р. И., не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразява становище относно допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
Представеното от жалбоподателката изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос, обусловил изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана във въззивното решение, и който въпрос с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Посочено е, че се касае до приложното поле на иска за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД и предпоставките, които следва да са налице, за да бъде проведен успешно този иск. В тази връзка следва да се отбележи обаче, че въззивният съд с оглед изложеното в исковата молба, е квалифицирал спорното право по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД – получена сума пари на неосъществено основание, които подлежат на връщане, т.е. посоченият в изложението въпрос относно приложеното поле на иска по чл. 59 ЗЗД, макар и формулиран общо, е неотносим в настоящия случай. В тази връзка касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. Липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното въззивно решение да не бъде допуснато до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 340 от 29.05.2009 г., постановено по в.гр.д. № 288/2009 г. на Плевенския окръжен съд, по касационната жалба с вх. № 3* от 02.07.2009 г. на С. М. С. от с. О., Плевенска област.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: