О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1048
София, 7.08. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести август, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 91 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Д. С. от с. Пет могили, Сливенска област, против решение № 73 от 09.05.2008 г., постановено по гр.д. № 47/2008 г. на С. окръжен съд, с което е отменено решение № 9 от 19.11.2007 г. на Р. районен съд, постановено по гр.д. № 58/2007 г., с което са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение от М. Д. С., срещу “М” ЕАД, гр. Р., С. област, клон Р. “Т”, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, като със същото решение исковете са отхвърлени.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, съдът се е произнесъл по въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като бланкетно без обосновка е посочено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Жалбоподателят е конкретизирал материалноправен и процесуалноправен въпроси, значими за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд и са решавани противоречиво от съдилищата, като произнасянето по тези правни въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Представено е въззивно решение на Софийски окръжен съд, втори състав от 09.01.2008 г. по гр.д № 1064/2007 г.
Ответникът по касационната жалба “М” ЕАД, клон Р. “Т” не изразява становище по касационната жалба и по допускане на касационното обжалване в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че обжалваната заповед за уволнение е мотивирана и съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ. В заповедта подробно е изложена фактическата обстановка, посочени са нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и правната норма, въз основа на която то се налага. Приел е, че е доказано авторството на деянието, както и че е налице съответствие между дисциплинарното нарушение и наложеното наказание.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочи чл. 280, ал. 1, т.2 и т. 3 ГПК.
Формулираните от жалбоподателя материалноправен и процесуалноправен въпроси, по които да се е произнесъл въззивния съд и които са основополагащи за изхода на спора по исковете за защита срещу незаконно уволнение, са:
1. Кой носи доказателствената тежест за установяване на фактическите твърдения за допуснато дисциплинарно нарушение.
2. Следва ли в заповедта за уволнение да бъдат изложени фактическите основания за налагане на дисциплинарното наказание и липсата на тяхното изложение води ли незаконосъобразност на заповедта.
Изведеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос относно обстоятелството, че тежестта на доказване на дисциплинарното нарушение пада върху работодателя, би било основание за допускане на касационно обжалване, ако въззивният съд е приел, че работодателят не е доказал фактическите си твърдения за извършеното от работника провинение и независимо от този си извод е отхвърлил иска на работника по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. С други думи следва да е налице противоречие между изложения в съобразителната част на решението извод и диспозитива на същото решение, което би обосновало противоречие в практиката на съдилищата, с оглед представеното по делото решение на СОС. В настоящия случай въззивния съд е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е приел, че те кореспондират с фактическите твърдения на работодателя, изложени в заповедта за уволнение, както и че нарушението на трудовата дисциплина от работника е доказано по безспорен начин. Освен това, въззивният съд не се е произнасял в обжалваното решение по въпроса за изместване на доказателствената тежест в смисъл, че работникът е следвало да доказва липсата на приписваното му провинение довело до дисциплинарното уволнение.
Посоченият от жалбоподателя материалноправен въпрос относно реквизитите, които следва да съдържа заповедта за уволнение е подробно обсъден от въззивния съд. Същият е приел, че атакуваната заповед отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като в нея са посочени авторът на деянието, провинението и кога е извършено, наложеното наказание и приложената правна норма. Поради това констатациите на съда кореспондират с цитираната императивна разпоредба. Правилността или не на изводите на съда, са основание за евентуалното касиране на решението на основание чл. 281, т. 3 ГПК, но не обосновават извод за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
От касатора не са изложени съображения, обосноваващи наличието на това основание. Независимо от това, бланкетно посоченото от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК би било налице, ако произнасянето на съда по даден въпрос би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата. Приложените от въззивния съд норми на К. на труда имат трайна, непротиворечива практика и не са налице нови условия или обстоятелства, предпоставящи утвърждаването на друг смисъл на тези норми по реда на тяхното тълкуване с оглед обстоятелствата по конкретен казус.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол по чл.280, ал.1, т. 2 и т. 3 от ГПК на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 73 от 09.05.2008 г., постановено по гр.д. № 47/2008 г. на С. окръжен съд, по жалба с вх. № 1* от 19.06.2008 г. на М. С. Д. от с. Пет могили, община Н., Сливенска област.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: