О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1482
София, 7.12. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи декември, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. А. К. от гр. Я., чрез пълномощника си адв. А от АК Я. , против решение № 46 от 11.05.2009 г., постановено по гр.д. № 72/2009 г. на Я. окръжен съд, Въззивен граждански състав, с което е оставено в сила решение № 1* от 09.01.2009 г. на Я. районен съд, постановено по гр.д. № 953/2008 г., с което са отхвърлени предявените искове от К. А. К., срещу “Х” /ХЕС/ АД, гр. Я., с правно основание чл. 200, ал. 1, КТ, за сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 01.08.2007 г. до 30.06.2008 г. и с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 500 лв., представляваща лихва върху главницата за периода от 01.08.2007 г. до 30.06.2008 г.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени предявените искове, е в противоречие с установената практика на ВКС, основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Във връзка с наведеното основание, касаторът сочи и представя съдебна практика – решение № 2* от 16.02.2007 г. по гр.д. № 878/2004 г., ІІІ г.о. на ВКС. Жалбоподателят е посочил като материалноправен въпрос, значим за изхода на спора, решен от въззивния съд в противоречие с цитираната практика, необходимо ли е увреденото лице да представя доказателства за влошеното си здравословно състояние за уважаване на предявения иск по чл. 200 КТ, при условие на доказана трайна нетрудоспособност над 50 % поради професионално заболяване.
Ответникът по касационната жалба “ХЕС” АД, гр. Я., не изразява становище по нея и по допускане на касационно обжалване в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, а това са – Постановленията на Пленума на Върховния съд, но не и тълкувателните решения на Общото събрание на Гражданската колегия, които служат за ръководство на съдилищата, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата/отм./, както и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт, съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ. Затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция – да правораздава по отделни дела само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото. В случая е представено едно решение на ВКС, което не обуславя трайна съдебна практика, поради което основанието за допускане на касационното обжалване следва да се квалифицира по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е налице, когато даден правен въпрос /процесуален или материалноправен/, от който зависи изхода на спора, се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по конкретното дело. В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на съдилищата и е представено посоченото по-горе съдебно решение на ВКС. Жалбоподателят е посочил материалноправен въпрос, по който е следвало да се произнесе въззивния съд, а именно предпоставка ли е наличието на влошено здравословно състояние на работника за уважаване на иск по чл. 200, ал. 1 КТ. Въззивният съд се е произнесъл по този въпрос, като е приел за установено от доказателствата по делото, че ищецът е с трайна нетрудоспособност 50 %, произтичаща от професионално заболяване. От една страна този извод кореспондира с представената от жалбоподателя практика на ВКС, от друга страна същият извод не е значим за изхода на спора. Между страните е налице влязло в сила решение, по силата на което ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в резултат на професионалното му заболяване. Друго такова обезщетение за неимуществени вреди се дължи на ищеца, ако са налице доказателства за влошаване на здравословното му състояние/ексцес/, в сравнение със здравословното му състояние, което е било към момента на влизане в сила на решението по предходното дело, чието доказване е в негова тежест. Ако той го е провел успешно ще бъде налице доказан ексцес, който подлежи на репариране от работодателя. В конкретния случай такова влошаване на здравословното състояние не е доказано от работника, в който смисъл е и изразеното в мотивите на въззивното решение.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 46 от 11.05.2009 г., постановено по в.гр.д. № 72/2009 г. на Я. окръжен съд, Въззивен граждански състав, по касационна жалба с вх. № 663 от 03.06.2009 г. на К. А. К. от гр. Я..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: