4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
С. 23.03. 2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 1079/2010 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. дирекция на М.,[населено място], чрез пълномощник- ю.к. А.С. срещу въззивно решение от 23.04.2010 г. по гр. дело № 118/2010 г. на К. съд, с което е потвърдено решение № 361 от 8.02.2010 г. по гр.д. № 159/2009 г. на К. районен съд, с което като незаконосъобразна е отменена заповед № 141 от 13.01.2009 г. на директора й, с която на основание чл.192, ал.1 КТ вр. чл. 188,т.1 вр. чл. 187,т.3,пр.2,алтерн.2 КТ на Л. М. Д., заемаща длъжността “систем-оператор” в група “Р. и отчет на ППС, собствениците им и водачи” към сектор “Пътна полиция” в отдел “ООРиП” при ОД на М.,[населено място], а считано от 24.11.2008 г. изпълняваща длъжността “контрольор по С.” в група “О.” на сектор “С.” в същия отдел е наложено дисциплинарно наказание “забележка”
В изложението за допускане на касационно обжалване се излагат съображения по приложението на чл.193, ал.1 КТ, като се поддържа че разпоредбата е спазена по отношение на наказаното лице. Въведени са оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд, който отказал да разпита в качеството на свидетел разследващия полицай по проведено дознание във връзка с констатирани нарушения при регистрация на ППС, неприемане на писмени доказателства, поискано е тълкуване на Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането на МПС и ремаркета,теглени от тях на министъра на М.. Представени са съдебни решения на ВКС по гр.д. № 784/2001г.; гр.д. № 1235/2002 г. и гр.д. № 3119/2008г., решение по гр.д. № 432/2008 г. на С. окръжен съд, решение по гр.д. № 109/2008 г. на Русенския окръжен съд и определение № 708 по гр.д. № 191/2009 г. на ВКС, ІV г.о., като се поддържа че е налице основанието по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответницата Л. М. Д. не е подала писмен отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е отменена като незаконосъобразна заповедта, с която на Д. е наложено дисциплинарно наказание “забележка” К. окръжен съд е приел, че разпоредбата на чл.193 КТ е изпълнена формално от работодателя, тъй като протокола за изслушването й от 12.01.2009 г. е изготвен предварително, в същия са посочени обяснения дадени от служителя през м.декември 2008 г. в хода на проверката от комисия назначена със заповед № 3721 от 1.12.2008 г., преди да са установени конкретните нарушения, за които е наложено дисциплинарното наказание на ищцата, на която не е било осигурено технологично време за да се запознае с нарушенията, т.е че работодателят не е изпълнил коректно задължението си по чл.193 КТ да поиска обяснения от служителката в рамките на дисциплинарната процедура. Отчетено е, че начинът по който работодателят е организирал запознаването със справката за нарушенията на технологическите правила при регистрация на МПС и изслушване на обяснения с попълване на предварително изготвена бланка на протокола за изслушване на служителката практически е осуетило възможността да организира защитата си.
Твърдението на жалбоподателя е, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за приложението на чл.193 КТ в противоречие с цитираната практика, която приема, че работодателят е спазил разпоредбата, ако в съдебния процес се установи, че е поискал предварително обяснения от работника или служителя за извършените нарушения.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, тъй като решаващите изводи на съда по настоящото дело не са в противоречие на съдебната практика, т. е. не се отрича, че задължението на работодателя по чл.193 КТ се изчерпва с искането на обяснения от работника или служителя. В конкретния случай, обаче, съдът е констатирал, че искането на работодателя е дотолкова формално извършено, че на ищцата не е дадено технологично време да се запознае с фактите на нарушенията на трудовата й дисциплина и да се защити като даде устни или писмени обяснения по всяко едно от вменените й 14 дисциплинарни нарушения, предвид и на факта, че в частта от справката касаеща ищцата са посочени 17 бр.нарушения, а се налага наказание за 14, което съдът е преценил като липса на валидно искане по чл.193 КТ от страна на работодателя. Или, приетото от въззивния съд, че жалбоподателя не е изпълнил задължението си по чл.193, ал.1 КТ е въпрос на конкретна фактическа обстановка и в този смисъл поставения въпрос спазил ли е жалбоподателят разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ е свързан с вземане на отношение по съществото на спора.
Представените две решения на състави на С. окръжен съд и на Русенския окръжен съд не обосновават приложното поле на чл.280, ал.1,т.2 ГПК, тъй като няма данни да са влезли в сила.
Развитите в изложението оплаквания относими към правилността на фактическите и правни изводи на съда не съставляват формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като касаят обосноваността на извода на въззивния съд, че не изпълнена процедурата по чл.193 ГПК и не могат да обосноват извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивния решение до касационен контрол.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 23.04.2010 г. по гр. дело № 118/2010 г. на К. окръжен съд, по касационната жалба на О. дирекция на М.,[населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: