О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
София 2.03.2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдията Б. гр.дело № 998 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от [община], чрез адв. К.Г. срещу въззивно решение № 23 от 25.02.2010 г. по гр.дело № 20/2010 г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 26 от 17.11.2009 г.по гр.дело № 1184/2009 г. на Видинския районен съд, с което предявените от Ж. И. Н. срещу жалбоподателя искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ са уважени.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос включен в предмета на спора, а именно достатъчно ли е да се приеме, че е налице реално съкращаване на щата, когато от действащото към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ответницата щатно разписание е видно, че длъжността й е съкратена, както и налице ли е съкращаване на щата, когато някои длъжности се трансформират от едно длъжностно наименование в друго, с промяна в длъжностните характеристики. Поддържа се, че е налице основанието по чл.280, ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представени са решения на състави на ВКС.
Писмен отговор на касационната жалба не е постъпил от ответницата Ж. И. Н..
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, като разгледа касационната жалба и изложението към нея намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК.
С обжалваното решение Видинския окръжен съд за да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което са били уважени предявените от Ж. Н. искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1-3 КТ е приел, че работодателят не е доказал заеманата от Н. длъжност “гл. специалист ТРЗ” с досегашното й съдържание да е престанала да съществува и на нейно място да е създадена нова длъжност, която заедно с длъжността “ гл. специалист човешки ресурси” заемана от служителката Т.С. да е обединена в предвидената в новото щатно разписание длъжност “ главен специалист човешки ресурси и работна заплата”. Този извод съдът е обосновал с обстоятелството, че за новата длъжност не е представена длъжностна характеристика, за да се извърши преценка дали от двете длъжности е създадена една обща комбинирана длъжност, и с оглед на това дали е налице соченото в заповедта основание по чл.328, ал.1,т.2, пр.2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение[населено място]. Приел е за недоказано реалното съкращение в щата на заеманата от Н. длъжност и е отменил заповедта, като незаконна.
По поставения въпрос- налице ли е основанието по чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение при преминаване на трудовата функция на премахнатата от щатното разписание длъжност към новосъздадената не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване Правният въпрос е от значение за изхода на делото, но по същия има трайно установена практика, според която реално съкращаване на щата е налице, когато от определен момент за в бъдеще се премахва отделна длъжност или длъжности от щатното разписание, поради преустановяване на съответната трудова функция, или при трансформиране на длъжности, чрез съкращаване на отделни длъжности и създаване на нови на тяхно място, които съществено се различават по трудовата си функция, когато трудовите задължения от съкратената длъжност се разпределят между други сходни длъжности, както и когато на мястото на две или повече различни длъжности е създадена една обща комбинирана длъжност. Изброените форми на трансформиране на длъжности, при което е налице основание за уволнение поради съкращаване на щата са обединени от един общ признак- съответната длъжност с досегашното й съдържание следва реално да престане да съществува и на мястото на съкратената длъжност се създава нова длъжност с различен предмет на трудова дейност и с нова трудова функция. В настоящия случай за длъжността “гл. специалист човешки ресурси и работна заплата” не е представена трудова характеристика, което е дало основание на въззивния съд да приеме, че по делото не е доказано от посочените две длъжности да е създадена една обща комбинирана длъжност- новосъздадената, т.е. че е налице реално съкращаване на щата. Приетото от въззивния съд, че не е доказано посоченото в уволнителната заповед основание не е в противоречие с практиката на ВКС, както и с приетото в представените съдебни решения. Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с цитираните решения, постановени по конкретни казуси, разрешени съобразно фактите и доказателствата за всеки отделен случай.
Изложените оплаквания за нарушение на материалния закон, за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и необоснованост на изводите на съда за наличие на реално съкращение на щата, а не промяна в наименованието на заеманата от касатора длъжност биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК при вече допусната касация, но не са основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК.
Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 23 от 25.02.2010 г. по гр.дело № 20/2010 г. на Видинския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: