3
Определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
София, 20.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети април, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова
ч.гр.дело № 179/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЗК „Д. 96”,[населено място], [община], чрез процесуалния й представител адв. А. Ш. от АК-П., срещу разпореждане от 31.08.2010 г. на П. апелативен съд по в.гр.д. № 69/2010 г., с което е разпоредено да се издаде изпълнителен лист на СД”АТ-К. – Канакчиев, К., Ч., Т. и сие”,[населено място], въз основа на въззивно решение № 657 от 28.07.2010 г., постановено по същото дело и такъв е издаден на 01.09.2010 г. Жалбоподателят иска обжалвания съдебен акт да бъде отменен като неправилен по съображения, че е недопустимо издаването на изпълнителен лист на невлязло в сила решение по уважен установителен иск, както и в частта му за присъдените разноски.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 407, ал. 1 ГПК, срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист, което съгласно чл. 407, ал. 1 ГПК подлежи на обжалване, следователно е процесуално допустима – чл. 274, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответниците по частната жалба СД”АТ-К. – Канакчиев, К., Ч., Т. и сие”,[населено място] и М. на земеделието и храните,[населено място], не изразяват становище по нея в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната касационна жалба и провери обжалваното определение с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
С решение № 657 от 28.07.2010 г. по в.гр.д. № 69/2010 г. П. апелативен съд е отхвърлил предявените искове от ЗК”Д.-96”,[населено място] срещу СД”АТ-К. – Канакчиев, К., Ч., Т. и сие”,[населено място] и М. на земеделието и хранителната промишленост, за прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот от 05.11.1996 г., сключен между М. на земеделието и хранителната промишленост и СД”АТ-К. – Канакчиев, К., Ч., Т. и сие”,[населено място] на обект „Оранжериен двор” на ТКЗС/в ликвидация/[населено място], състоящ се от 114 312 кв.м., закупен за сумата 3 429 360 неденоминирани лв., по чл. 108 ЗС за същия имот и по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползването на имота без основание в размер на 453 524 лв. и е признал за установено на основание чл. 79, ал. 2 ЗС, че СД”АТ-К. – Канакчиев, К., Ч., Т. и сие”,[населено място] е собственик на 51/100 идеални части от подробно описания недвижим имот – оранжериен комплекс, находящ се в[населено място], [община], като е осъдил ЗК”Д.-96”,[населено място] да заплати на СД”АТ-К. – Канакчиев, К., Ч., Т. и сие”,[населено място] направените разноски по делото в размер на 13 845, 50 лв.
С разпореждане от 31.08.2010 г. по в.гр.д. № 69/2010 г. на П. апелативен съд е издаден изпълнителен лист на 01.09.2010 г. в полза на СД”АТ-К. – Канакчиев, К., Ч., Т. и сие”,[населено място] против ЗК”Д.-96”,[населено място] по установителния иск и за присъдените разноски.
Въззивното решение, въз основа на което е постановено разпореждане за издаване на изпълнителен лист, е обжалвано с касационна жалба с вх. № 5573/08.10.2010 г. от ЗК”Д.-96”[населено място], поради което не е влязло в законна сила. Разпоредбата на чл. 404, т. 1, предл. 2 ГПК, която придава характер на изпълнително основание на невлезлите в сила осъдителни решения на въззивните съдилища, има предвид тези съдебни актове, с които съдът се е произнесъл по съществото на заявения за разрешаване материалноправен спор по осъдителните искове. В предметния й обхват не са включени решенията по установителните искове, както и тези, имащи характер на определение в тази част, с които е разрешен въпросът за разноските по производството. Те подлежат на принудително изпълнение в случай, че са влезли в сила – чл. 404, т. 1, пр. 1 ГПК
Ето защо разпореждането, издадено въз основа на невлязъл в сила съдебен акт, за който не е предвидено допускане на принудително изпълнение, е неправилно и следва да бъде отменено, а издадения въз основа на него изпълнителен лист – обезсилен. Молбата за издаване на изпълнителен лист следва да се остави без уважение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждането от 31.08.2010 г. за издаване на изпълнителен лист въз основа на въззивно решение № 657 от 28.07.2010 г. по в.гр.д. № 69/2010 г. на П. апелативен съд и ОБЕЗСИЛВА издадения в полза на СД”АТ-К. – Канакчиев, К., Ч., Т. и сие”,[населено място], изпълнителен лист от 01.9.2010 г. по в.гр.д. № 69/2010 г. на П. апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на СД”АТ-К. – Канакчиев, К., Ч., Т. и сие”,[населено място] за издаване на изпълнителен лист въз основа на въззивно решение № 657 от 28.07.2010 г. по в.гр.д. № 69/2010 г. на П. апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: