6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 609
София, 21.07.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 5148 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба с вх. № 5122 от 17.04.2015 г. от К. В. А. от [населено място], действаща в качеството си на [фирма], [населено място], чрез пълномощника си адв. М. С. от АК-София, против въззивно решение № 488 от 13.03.2015 г., постановено по в.т.д. № 2741/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, шести състав, с което като е отменено решение № 3636 от 22.05.2012 г., постановено по гр.д. № 4740/2008 г. на Софийски градски съд, ГО, І-10 с-в, е прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД договорът, сключен на 21.05.1999 г. по реда на чл. 3, ал. 1, т. 2 и чл. 35, ал. 1, т. 2 и сл. от ЗППДОП/отм./, § 96, ал. 1 и § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗППДОП/отм./, между Агенцията за приватизация [населено място] и К. В. А., действаща в качеството си на [фирма], [населено място], за приватизационна продажба на обособена част по см. на § 2 от ДР на ЗППДОП/отм./ от активите на [фирма], представляваща част от сутерен, разположен в сграда, находяща се в [населено място], район С., [улица], състояща се от: блок „В” – двуетажен, блок „А” – шестетажен, блок „Б” – четириетажен и съдържащ фоайе с гардероб, дискотека, сладкарска работилница, кухненски блок – 2 броя, подготвителна, складове, коридори, стълби, санитарни възли – 2 бр., хладилна камера, с обща застроена площ от 645,30 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху застроената площ, при граници на парцела: на изток – [улица], на запад – [улица], на север – [улица]и на юг – [улица], до размера на притежаваните от ищеца [фирма] [населено място] 73,49% идеални части от имота, както е уважен и искът по чл. 108 ЗС относно същия недвижим имот. Релевират се касационните основания за отмяна на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК.
С определение от 06.01.2016 г. по делото, на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 292 ГПК производството по гр.д. № 5148/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о. е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д. № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС за уеднаквяване на съдебната практика по правния въпрос – нищожен ли е договорът за прехвърляне на реално определени части от недвижим имот на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, поради липса на предмет, ако към момента на сключване на сделката съответните обекти не са съществували фактически и не са обособени като самостоятелни такива с оглед установените в действащия устройствен закон изисквания.
С тълкувателно решение № 3/2014 от 28.06.2016 г. по тълк.д. № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС по поставения правен въпрос е прието, че ако към момента на сключване на сделката, реално определените части от недвижим имот/сграда, жилище или други обекти/ не са фактически обособени като самостоятелен обект, съобразно изискванията в действащия устройствен закон към този момент, договорът не е нищожен поради невъзможен предмет. Правна невъзможност за обособяване на реално определена част от недвижим имот е налице, когато при сключване на сделката съществува непреодолима правна пречка да бъде одобрен инвестиционен проект за обособяване на тази част.
Налице са предпоставките на чл. 230, ал. 1 ГПК за възобновяване на производството, тъй като пречките за движение на делото са отстранени.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, са поставени от касаторката правни въпроси, за които твърди, че са обусловили изхода на делото по иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и чл. 108 ЗС, а именно – нищожна ли е сделката на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД с обект/недвижим имот/, който е обособим като самостоятелен по см. на § 2 от ДР на ЗППДОП/отм./; разположението на един обект/недвижим имот/ под две отделни сгради пречка ли е същият да бъде самостоятелен по смисъла на § 2 от ДР на ЗППДОП/отм./; възможно ли е един съсобствен обект/недвижим имот/ да бъде самостоятелен по см. на § 2 от ДР на ЗППДОП/отм./; възможно ли е един недвижим имот, който ползва общ вход с други имоти в сграда и общи инсталации да бъде самостоятелен по см. на § 2 от ДР на ЗППДОП/отм./; възможно ли е един недвижим имот, за който съгласно строителните и архитектурни документи има предвидени прилежащи идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, в която той се намира, да представлява обща част от сградата, а не самостоятелен обект; понятието за самостоятелен обект по смисъла на § 2 от ДР на ЗППДОП/отм./ включва ли в себе си изискването „юридическа и/или архитектурна обособеност, или обособимост”; възможно ли е извършването на разпоредителна сделка, включително и на приватизационна сделка с обект, който към момента на сделката не е обособен, но е обособим като самостоятелен; възможно ли е да се наложи ипотека върху имот, който не представлява самостоятелен обект по смисъла на § 2 от ДР на ЗППДОП/отм./; допустимо и законосъобразно ли е да се уважи иск по чл. 108 ЗС, когато по делото е установено и доказано, че ищецът владее процесния недвижим имот; допустимо и законосъобразно ли е търговско дружество, правоприемник на дружество, регистрирано с държавна имущество да претендира право на собственост за имот, изваден от балансовата стойност на дружеството праводател и за който е била заплатена цената на извадения имот; липсата на приложен към приватизационния договор одобрен архитектурен проект, води ли до нищожност на сделката на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД. Позовава се на задължителна и противоречива съдебна практика, която не представя. Твърди, че по поставените правни въпроси е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] и третото лице помагач Агенция за приватизация и следприватизационен контрол [населено място] не изразяват становище по касационната жалба в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – искове по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 108 ЗС, с цена над 5 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
Производството пред въззивния съд се е развило по реда на чл. 218з ГПК/отм./ след като с решение № 208 от 14.07.2014 г. по гр.д. № 6302/2013 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о. е отменено въззивно решение № 996 от 16.05.2013 г. по в.гр.д. № 3171/2012 г. на Софийски апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С обжалваното решение въззивният съд, за да уважи предявения иск на основание чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД е приел, че към датата на сключване на приватизационния договор – 21.05.1999 г. между Агенцията за приватизация и К. В. А., в качеството й на [фирма] процесният недвижим имот, предмет на договора, не е представлявал обособен обект по смисъла на чл. 35, ал.1, т. 2 ЗППДОП/отм./, което е обосновало извод за нищожност на сделката поради правна невъзможност на предмета. Приел е, че ответникът [фирма] е бил въведен във владение на имота на 01.09.1999 г. въз основа на приватизационния договор, който като нищожен не е породил вещнопрехвърлителното си действие, поради което не може да се противопостави на действителния собственик – ищцовото дружество, поради което е уважил иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД до размер на притежаваните от ищеца [фирма] 73,49% идеални части от имота, както и обусловения от този иск ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС. Въззивният съд е съобразил дадените задължителни указания на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона, съдържащи се в решението, с което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално и/или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с него е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В случая се релевират основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като за посоченото, но непредставено решение от 09.05.2012 г. по гр.д. № 6705/2009 г. на Софийски градски съд липсват данни, че е влязло в сила, поради което в случая не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В представеното от жалбоподателката изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване се съдържат изведени правни въпроси от материално естество, които обобщени се отнасят до това нищожна ли е сделка поради правна невъзможност на предмета с обект недвижим имот, който е обособим като самостоятелен обект по смисъла на § 2 от ДР на ЗППДОП/отм./, който така както е формулиран е с отрицателен отговор. В случая обаче въззивният съд е приел, че процесния имот не е бил обособим като самостоятелен обект по смисъла на този законов текст, тъй като предмета на приватизационната продажба – процесните „сутеренни помещения” не съставляват организационна структура в предприятието, която може самостоятелно да осъществява организационна дейност, както и не представляват самостоятелен обект на собственост, който да отговаря на изискванията, установени в специалните норми, уреждащи устройството на територията, за да съставляват вещ, която може да бъде годен предмет на размяна в гражданския оборот. Приел е, че както към датата на откриване на процедура по продажбата на процесния имот, така и към сключване на приватизационната сделка, сутеренните помещения не са отговаряли на тези икономически и правни изисквания, а освен това същите са обвързани функционално и технологично с останалата част от административните сгради чрез съвместното ползване на обща ел. инсталация, общо отопление и обща ВиК. В случая приетото от въззивния съд е в синхрон с уеднаквената по реда на чл. 292 ГПК задължителна съдебна практика по тези правни въпроси с тълкувателно решение № 3/2014 от 28.06.2016 г. по тълк.д. № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС, поради което не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Що се отнася до правния въпрос за основателността на ревандикационния иск, същият се отнася до необосноваността на въззивното решение по този иск, обусловен от иска за нищожност на сделката поради невъзможен предмет, което е основание за касиране на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В заключение твърдения, които касаят евентуална неправилност на въззивното решение, изразяващи се в необоснованост, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, е основание за касирането му на основание чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, пред каквато хипотеза, с оглед изложеното по-горе, не сме изправени.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д. № 5148/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 488 от 13.03.2015 г., постановено по в.т.д. № 2741/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, шести състав, по касационна жалба вх. № 5122 от 17.04.2015 г. на К. В. А., действаща в качеството си на [фирма], [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: