1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
София, 22.02. 2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 976 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ОУ “М. Г.”[населено място], Р. област, представлявано от директора В. Н. К., чрез пълномощника си адв. С. П. от АК-Варна, против въззивно решение № 42 от 20.04.2010 г., постановено по в.гр.д. № 96/2010 г. на Р. окръжен съд, с което е отменено решение № 46 от 21.04.2009 г. на Кубратския районен съд, постановено по гр.д. № 264/2008 г., с което са отхвърлени предявените от К. Ц. С. от[населено място], Р. област, срещу ОУ “М. Г.”, искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, като с обжалваното решение исковете са уважени.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не е конкретизиран от жалбоподателя въпрос от процесуалноправен характер, а е изведен материалноправен въпрос – каква медицинска документация и пред кого следва да представи работника, за да е налице задължение на работодателя да поиска мнение на Т. по реда на чл. 333, ал. 2 КТ. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил съдебни решения, както следва: решение № 298 от 01.03.2006 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 91 по гр.д. № 2750/2001 г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение № 1077 от 08.10.1999 г. по гр.д. № 1147/1998 г. на ІІІ г.о. на ВКС. Жалбоподателят се е позовал и на основанието за допускане на касационно обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с твърдението, че разрешаването на настоящия казус по приложението на чл. 333, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 КТ на МНЗ и ЦС на Б. от 1987 г., е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба, К. Ц. С., чрез процесуалния си представител адв. С. К. С. от АК-Р., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата, но не изразява становище по основанията за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
Въззивният съд е уважил исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ като е приел, че заповедта за уволнение, издадена от директора на ОУ „М. Г.” на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е незаконосъобразна, тъй като е издадена в нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Съдът е приел, че работодателят не е изискал становището на П. Т. за уволнението на работника, при положение, че на него му е било известно обстоятелството, че той е страдал от заболяване, в кръга на тези по чл. 1, ал. 1, т. 5 от Наредба № 5 на МНЗ и ЦС на Б. от 1987 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тя е задължителна. Не е посочена, съответно не е представена задължителна практика на ВКС, а именно Постановления на Пленума на ВС, Тълкувателни решения на ВКС и решения на ВКС по чл. 290 ГПК, поради което непозоваването на такива съдебни актове изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изхода на спора, който е решаван противоречиво от съдилищата, което се основава на представените съдебни решения, описани по-горе.
Представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос от процесуално естество, обусловил изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Изведеният материалноправен въпрос не е от значение за изхода на спорното право, тъй като в случая на работодателя е станало известно преди издаване на уволнителната заповед на 09.10.2008 г., че работникът страда от заболяване, свързано с особената закрила, съгласно Наредба № 5, изискваща предварително разрешение на инспекцията по труда за прекратяване на трудовото правоотношение в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. В случая във връзка с искане до Т. от работодателя по чл. 333, ал. 2 КТ, същият е получил информация на 10.09.2008 г. от Т., в която се съдържат данни за наличие на психично заболяване на ищеца, включено в чл. 1 от тази наредба, с предписание да се поиска мнение за закрила от П. Т.[населено място], поради което поведението на работника, дори и недобросъвестно, е ирелевантно по отношение задължението за спазване на процедурата по чл. 333 ал. 2 КТ.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, когато тя е задължителна, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. В заключение липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 42 от 20.04.2010 г., постановено по в.гр.д. № 96/2010 г. на Р. окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 2374/17.05.2010 г. на ОУ “М. Г.”[населено място], Р. област.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: