О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 688
София, 26.06. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 3* по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от “А” А. , гр. М., чрез повереника си адв. К от АК-Монтана против решението от 10.04.2008 г., постановено по гр.д. № 41/2008 г. на Монтанския окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 20.11.2007 г. по гр.д. № 220/2007 г. на Монтанския районен съд, с което са уважени предявените от М. Ц. К. от гр. М. искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ, като е отменено извършеното със заповед № 028/15.01.2007 г. на изп. директор на “А” А. уволнение на М. Ц. К. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ от длъжността “бояджия”, същият е възстановен на заеманата длъжност, присъдено му е обезщетение за принудителна безработица за период от шест месеца, в размер на 1976,40 лв., както и сумата 17,34 лв., представляващо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за м. януари 2007 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 12.03.2007 г. до окончателното изплащане.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, е налице основание за допускане на касационно обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с твърдението, че разрешаването на настоящия казус е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба М. Ц. К. от гр. М., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна, но не изразява становище по нейната допустимост.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловени от тях оценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което са уважени предявените в обективно съединение искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3, във връзка с чл. 225, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ, въззивният съд е приел, че заповедта на представляващия ответното дружество, с която трудовият договор с ищеца е бил прекратен, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, поради намаляване на обема на работа, е незаконосъобразна, тъй като работодателят не е извършил подбор между работниците, изпълняващи еднакви трудови функции в търговското дружество.
Като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, жалбоподателят посочва разрешения от въззивния съд съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а именно липсата на законово определено задължение на работодателя да извършва подбор по чл. 329 КТ в случаите на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Настоящата инстанция намира, че този материалноправен въпрос е решен еднозначно в правната теория и съдебната практика. Действително разпоредбата на чл. 329 КТ предоставя възможност на работодателя в случаите на намаляване на обема на работа, да извърши подбор и да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават. С това се цели разширяването на кръга на работниците между които да бъде извършен подборът. Но когато съкращаването в щата засяга една или две трудови функции измежду повече еднородни такива, работодателят е длъжен да извърши подбор между лицата изпълняващи тези функции. Практиката на ВКС в частност, а и съдебната практика въобще е категорична, че при условията на намаляване на обема на работа при съкращаване на част от две или повече длъжности с еднородни трудови функции, работодателят е длъжен да извърши подбор между лицата, заемащи тези длъжности.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Посоченото основание ще бъде налице, когато се налага да се даде еднообразно тълкуване на закона, т.е. по повод постановеното от въззивния съд решение се налага отстраняване на противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд или преодоляване на погрешна постоянна практика.
Освен това, за да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда.
В конкретния случай допускането на касационно обжалване се обосновава с визираните в чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК основания за неправилност на обжалваното решение. Тези основания касаят правилността на обжалваното решение при разглеждане на касационната жалба по същество, но не са основания за допускане на касационно обжалване. В изложението към касационната жалба не е обосновано наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изразяващо се в необходимостта от еднообразно тълкуване на закона по повод противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд във връзка с приложението на чл. 328, ал. 1, т. 3 и чл. 329 КТ или от преодоляване на погрешна постоянна практика по приложението на посочените законови текстове.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 10.04.2008 г., постановено по гр.д. № 41/2008 г. на Окръжен съд Монтана по касационната жалба на “А” А. гр. М., представляван от повереника си адв. К от АК – Монтана.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: