Определение №132 от 2.2.2011 по гр. дело №1092/1092 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 132

София, 02.02. 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 28 януари две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова

като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1092/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. дирекция на МВР[населено място] против въззивно решение от 10.06.2010 год. по гр. дело № 224/2010 год., с което е потвърдено решение № 139 от 10.03.2010 год. по гр. дело № 108/2009 год. на К. районен съд, с което е отменена заповед № 133 от 13.01.2009 год. на директора на О. дирекция на МВР[населено място], с която на К. К. Ш. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят излага съображения по приложението на чл. 193, ал. 1 КТ, обсъжда доказателствата по делото и твърди, че разпоредбата е била спазена по отношение на наказаното лице. Направени са оплаквания за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, отказал допусне на конкретни доказателства – протоколи за разпит на част от разпитаните по делото свидетели по проведено дознание във връзка с констатирани нарушения при регистрацията на ППС, поискано е тълкуване на Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях на министъра на МВР. Представени са съдебни решения на ВКС по приложението на чл. 193 КТ и чл. 195, ал. 1 КТ по гр. дело № 3119/2008 г.; гр. дело № 784/2001 г.; гр. дело № 1235/2002 г. и гр. дело № 241/2010 г. последните две постановени по реда на чл. 290 ГПК, решение по гр. дело № 666/2004 г. на Я. окръжен съд и по гр. дело № 333/2008 г. на Б. окръжен съд и двете влезли в сила и определение по гр. дело № 191/2009 г. на ВКС, чрез които се поддържа приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът К. К. Ш. в писмен отговор на касационната жалба излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан неоценяем иск намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК развито в няколко страници съдържа оплаквания за неправилност на решението, без да са изведени правните въпроси от значение за изхода на делото, които да са разрешени в противоречие с представената съдебна практика.
Жалбоподателят е представил съдебна практика по приложението на чл. 193 КТ с оглед приетото от съда, че разпоредбата е изпълнена формално от работодателя, тъй като протокола за изслушване на служителя от 12.01.2009 г. е бил изготвен предварително, в същия са цитирани ирелевантни обяснения дадени от лицето пред м. декември 2008 г., преди образуване на дисциплинарното производство за конкретните нарушенията, за които е наложено дисциплинарното наказание на ищеца, на когото не е било осигурено технологично време да се запознае с нарушенията.
Дали работодателят е изпълнил задължението си, преди налагане на дисциплинарното наказание, да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения е въпрос на конкретна фактическа обстановка и в този смисъл питането на жалбоподателя спазил ли е разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ опира до взимане на отношение по съществото на спора. Дори да се приеме, че работодателят е изпълнил това задължение, тъй като работникът е подписал посочения протокол, нарушаването на чл. 193, ал. 1 КТ не е обусловило извода на съда за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание. Това е така, тъй като съдът не се е позовал само на допуснато от работодателя процесуално нарушаване на процедурата по проведеното дисциплинарно производство, а е разгледал спора и по същество. Обсъдил е визираните в заповедта нарушения, за които е наложено наказанието на ищеца, позовал се е на типовата длъжностна характеристика за длъжността заемана от ищеца – механик по технически контрол на МПС, анализирал е събраните по делото писмени и гласни доказателства, за да изясни какви са били задълженията на ищеца, заемал позицията място на работа 2 в технологичния ред при регистрацията на ППС обсъдени във връзка с цитираните в заповедта нарушени текстове от Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. на министъра на МВР. В настоящето производство съдът не може да навлиза във фактическите обстоятелства по делото и да проверява правилността на фактическите и правни съображения на съда, каквото искане се съдържа в изложението. Както се посочи, изложението не съдържа конкретен правен въпрос, обусловил изхода на делото, който да е разрешен с обжалваното решение в противоречие с представената съдебна практика. От съдебна практика към изложението е представено съдебно решение по гр. дело № 241/2010 год. на ВКС постановено по реда на чл. 290 ГПК, с което е разрешен въпроса, кой се явява работодател на служителите в закритата със ЗИДЗМВР (ДВ бр. 69/2008г.) Национална служба Полиция, които са работили в Областните дирекции на тази служба. Такъв въпрос не е поставен за разрешаване по настоящето дело. С посоченото решение е разгледан казус подобен на настоящия за наказан служител при обработка на заявление за първична регистрация на МПС, тъй като при подаване на заявлението за регистрация документите не били подадени лично от собственика на МПС или от негов представил, дейност предхождаща технологично като работно място, работното място на ищеца по настоящето дело, по което дело също е отменено наложеното наказание „забележка”, като недоказано. Между двете решения не може да се прави аналогия, тъй като всяко дело има конкретна фактическа обстановка, а липсата на поставен правен въпрос, изключва възможността за селектиране на касационната жалба и допускането и до касационно обжалвано в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.06.2010 г. по гр. дело № 224/2010 год. на К. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ

Scroll to Top