О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1509
София, 9.12.. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми декември, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 997 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. В. М. от гр. С., чрез адв. В от АК-София, против решение № 203 от 20.02.2009 г., постановено по гр.д. № 205 по описа за 2007 г. на Софийския градски съд, ІV “г” въззивен състав, с което е отменено решението от 06.11.2006 г., постановено по гр.д. № 12993/2004 г. на Софийски районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от К. Г. Г., М. Н. М. , Г. Х. Д. , Е. М. Д. , Л. И. И. , Л. С. С. , Е. Л. Г. , Й. Д. К. , Г. В. Д. , К. Б. А. , И. В. В. , Н. К. Р., Г. И. К. , В. И. И. , В. Т. М. , Й. И. К. , Р. А. Д. , К. С. Габровски, З. Н. М. , Дафинка Й. В. , Н. В. М. , М. М. Й. , Б. А. Р. , В. И. И. , Л. Т. В. , Н. Н. М. , Г. Н. Л. , С. К. Ш. , Б. Б. Ш. , С. Б. Ш. , Б. П. Б. , В. А. И. , А. С. К. , Т. П. С. , С. В. Г. , М. Й. К. Т. , И. С. Т. , Д. Г. Д. , П. Т. Б. , Б. И. А. , А. С. Д. , Х. М. С. , М. Д. К. , П. И. П. , А. И. В. , С. Г. Ш. , Ж. Т. П. и Д. В. Рулев, всички от гр. С., против Е. В. М., субективно съединени искове с правно основание чл. 21 във връзка с чл. 4 ПУРНЕС, за сумата 2490,03 лв., като исковете са уважени в този размер. С обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете над тази сума до пълния предявен размер от 3415 лв.
Касаторката поддържа, че въззивното решение е нищожно и недопустимо, поради липса на активна и пасивна процесуална и материалноправна легитимация, както и че то е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касаторката сочи като основание за допускане на касационното обжалване хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, значим за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тези спорове са решавани противоречиво от съдилищата, основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и произнасянето по въпроса е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Не е изведен правния въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, по който съда се е произнесъл и който е от значение за изхода на спора. В подкрепа на твърденията си, касаторката посочва и представя решение № 717 от 05.12.2008 г. по т.д. № 575/2007 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 1* от 10.11.1962 г. по гр.д. № 1419/1962 г. на І г.о. на ВС, решение № 921 от 1996 г. на ІV г.о. на ВКС, както и посочва решенията на СРС и СГС, постановени в настоящото производство.
Ответниците по касационната жалба, чрез повереника си адв. Т, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорват жалбата, но не изразяват становище за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд по паричен иск с обжалваем интерес над 1000 лв. и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, а това са – Постановленията на Пленума на Върховния съд, но не и тълкувателните решения на Общото събрание на Гражданската колегия, които служат за ръководство на съдилищата, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата/отм./, както и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт, съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ. Затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция – да правораздава по отделни дела само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и са представени посочените по-горе съдебни решения, което в случая се явява основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
В конкретния случай се сочи от касаторката, че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, значим за изхода на спора в противоречие с практиката на ВКС, но не извежда такъв, което прави невъзможно извършването на проверка от касационната инстанция кой извод на въззивния съд и по кой материалноправен или процесуалноправен въпрос е постановен в противоречие с практиката на ВКС, както и този извод явява ли се значим за изхода на спора. Представената практика на ВКС касае въпрос от процесуалноправен характер, а именно кой е легитимиран да представлява етажните собственици по искове по ПУРНЕС. В настоящия случай въззивния съд е конституирал етажните собственици на мястото на неправосубектната етажна собственост, а конституираните страни са потвърдили всички действия, извършвани от управителя на ЕС и от повереника.
Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е налице, когато даден правен въпрос /процесуален или материалноправен/, от който зависи изхода на спора, се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по конкретното дело. Както се изложи по-горе, жалбоподателката не е посочила такъв правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, значим за изхода на спора, по който да е налице противоречива съдебна практика. Различното разрешаване на правния въпрос, обуславящ изхода на спора от първата и въззивната инстанция по едно и също дело не е основание за допускане на касационното обжалване. Това обосновава извода на настоящата инстанция да приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Направените доводи от касаторката, както в касационната жалба, така и в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 1 ГПК обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281 ГПК, но същите не обосновават основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Това е така, тъй като твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради недоказани фактически твърдения, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Такова би било налице, ако произнасянето на съда по правния въпрос, обуславящ изхода на спора би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата, какъвто не е настоящия случай.твърждаването на принципа за справедливо и точно разрешаване на всеки спор не се извършва чрез обжалване на всички въззивни решения, а се осъществява чрез еднаквото и безпротиворечиво прилагане на относимите правни норми.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 203 от 20.02.2009 г., постановено по гр.д. № 205 по описа за 2007 г. на Софийския градски съд, ІV “г” въззивен състав по касационна жалба с вх. № 1* от 08.04.2009 г. на Е. В. М. от гр. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: