3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33
София, 19.01. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 17 януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1022/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. детска градина „С.” с. О., общ. Д. М. против въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 172 от 15.04.2010 год. по гр. дело № 204/2010 год., с което е потвърдено решение № 200-І от 18.01.2010 год. по гр. дело № 3479/2009 год. на Плевенски районен съд, с което е отменена като незаконосъобразна заповед № 88/17.04.2009 год. на директора на Ц. детска градина „С.” с. О., с която на М. В. Д. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „детска учителка” и работодателят е осъден да и заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 4164,64 лв. за времето 17.04.2019г. – 17.10.2009г. на основание чл. 225, ал. 1 КТ.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че в противоречие с цитирана и представена съдебна практика на ВКС с обжалваното решение е разрешен материалноправният въпрос по приложението на чл. 190, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7 КТ, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответницата М. В. Д. не е представила писмен отговор на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа изведени правни въпроси, като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Изреждането на три състава от разпоредбата на 190, ал. 1 КТ, която урежда (без да е изчерпателно) няколко вида дисциплинарни нарушения, за които работодателят може да наложи дисциплинарно наказание „уволнение”, без да са конкретизирани правните въпроси, по които с обжалваното решение съдът се е произнесъл в противоречие със съдебна практика на ВКС, сочи на основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 КТ и не може да обоснове основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Това е така, тъй като дисциплинарното наказание „уволнение” със заповедта, чиято отмяна се иска, е наложено за извършени от ищцата нарушения, визиращи посочените състави, а тяхното приложение е обусловено от конкретна фактическа обстановка, чието обсъждане не може да стане в настоящето производство. Следва да се посочи, че с обжалваното решение съдът е положил усилия и изложил подробни съображения и по трите състава на чл. 190, ал. 1, т. 3 „системни нарушения на трудовата дисциплина”, т. 4 „ злоупотреба с доверието на работодателят” и т. 7 „други тежки нарушения на трудовата дисциплина”, обсъдени с техните правни характеристики във връзка с доказателствата по делото, за да стигне до извода за основателността на исковите претенции. Липсата на правни въпроси, обуславящи решаващите изводи на съда изключва възможността Върховният касационен съд да селектира касационната жалба съобразно хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Касационният съд не може изхождайки от данните по делото сам да изведе правен въпрос от значение за изхода на делото без да упражни служебното начало във вреда на другата страна и да наруши т. 1 на ТР № 1/09.02.2010 год. по т.д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 172 от 15.04.2010 год. по гр. дело № 204/2010 год. на Плевенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ