О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№207
София, 4.03. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 3* по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. М. Т. от с. О., област П. , чрез пълномощника му адв. В от АК П. , против решение № 281 от 09.05.2008 г., постановено по гр.д. № 105/2008 г. на Плевенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 213 от 19.12.2007 г. по гр.д. № 1409/2007 г. на Плевенския районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от С. М. Т. срещу П. Н. К., С. Г. Б. , Р. Г. К. , Г. Й. К. , и Ч. Й. К. , всички от гр. П., иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, за обявяване за окончателен на предварителен договор от 21.01.2002 г., сключен между страните, относно земеделски земи – три ниви, находящи се в землището на с. О., останали по наследство на Дафина Й. К. и Г. П. К. , б.ж. на с. О., подробно описани, за сумата от 4 463 лв. С въззивното решение е уважен искът с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 890 лв., представляваща договорена неустойка при неизпълнение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване касаторът сочи като основание за допускане на касационно обжалване чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – правилното решаване на спора по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е от значение за точното прилагане на закона.
Ответниците по касационната жалба не са подали писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, обжалваемият интерес е над 1000 лв., жалбата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
За да отхвърли иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД въззивният съд е приел, че след сключване на предварителния договор за продажба на процесните земеделски имоти е извършена съдебна делба между съделителите – обещатели, приключила със спогодба и с одобряване на проекта за разделянето на имотите, те вече не са идентични с тези, предмет на предварителния договор, което съставлява пречка за обявяване на предварителния договор за окончателен, още повече, че съдебната спогодба е приключила преди вписване на исковата молба по иска по чл. 19,ал. 3 ЗЗД.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба не е посочен съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивната инстанция и който да обуславя извод за допустимост на касационно обжалване. Посочено е, че правилното решаване на спора по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е от значение за точното прилагане на закона, релевирано като основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото/кумулативно дадени/. Посоченото основание ще бъде налице, когато се налага да се даде еднообразно тълкуване на закона, т.е. по повод постановеното от въззивния съд решение се налага отстраняване на противоречива и непоследователна практика на Върховния касационен съд или преодоляване на погрешна постоянна практика.
За да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на съдебното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която го урежда.
Направените доводи от касатора обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК, като същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество, едва след допускане на решението до касационно обжалване. Твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението към касационната жалба не е обосновано наличието на основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК изразяващо се в необходимостта от еднообразно тълкуване на закона по повод противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд във връзка с приложението на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, или преодоляване на погрешна постоянна практика по приложението на тази законова разпоредба.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касационната жалба на С. М. Т. от с. О., област П. , чрез пълномощника му адв. В от АК- П. , против въззивно решение № 281 от 09.05.2008 г., постановено по гр.д. № 105/2008 г. на Плевенския окръжен съд с което е оставено в сила решение № 213 от 19.12.2007 г. по гр.д. № 1409/2007 г. на Плевенския районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от С. М. Т. срещу П. Н. К., С. Г. Б. , Р. Г. К. , Г. Й. К. , и Ч. Й. К. , всички от гр. П., иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, за обявяване за окончателен на предварителен договор от 21.01.2002 г., сключен между страните, относно земеделски земи – три ниви, находящи се в землището на с. О., останали по наследство на Дафина Й. К. и Г. П. К. , б.ж. на с. О., подробно описани, за сумата от 4 463 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: