О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1555
София,29.12. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми декември, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. Р. и И. Л. Р. , и двамата от И. , ч. повереника им адв. И от АК-София, А. Т. , С. Х. , Б. Х. и Б. Х. , и четиримата от И. , ч. повереника им адв. Д от АК-София, против въззивно решение № 291 от 08.04.2009 г., постановено по в.гр.д. № 845/2008 г. на Софийския апелативен съд, І състав, с което е отменено решението от 31.01.2008 г. на Софийския градски съд, постановено по гр.д. № 988/2000 г., в частта, с която са уважени предявените от Р. Р. , И. Л. Р. , А. Т. , С. Х. , Б. Х. и Б. Х. , против “РУЙ 1706” АД, гр. С., чийто правоприемник и настоящ ответник е “И” АД, гр. С., иск по чл. 54 ЗЗД, за заплащане на сумата от 78432 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на процесния имот и е отхвърлен същият иск за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 142797 лв. С обжалваното решение са отхвърлени уважените искове, които въззивният съд е квалифицирал като искове по чл. 59 ЗЗД.
В касационната жалба, касаторите изразяват становище, че постановеното от въззивния съд решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закони. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите твърдят, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, без да конкретизират коя от трите хипотези на тази разпоредба релевират. Не е изведен и материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, по който/които въззивният съд се е произнесъл и този/тези въпрос/и да е/са от значение за изхода на спора. В подкрепа на твърденията си, касаторите са представили съдебна практика: Тълкувателно решение № 1 от 17.051995 г. по гр.д. № 3/1994 г. на ОСГК на ВКС, Решение № 289 от 28.03.1994 г. по гр.д. № 1796/1993 г. на ІV ГО на ВКС, Решение № 7* г. на 5-членен състав на ВКС, ГК, Решение № 198 от 01.03.2005 г. по гр.д. № 2251/2003 г. на ІV ГО на ВКС, Решение № 2* от 10.03.2003 г. по адм.д. № 5194/2001 г. на ВАС и Решение № 957 от 19.11.2008 г. по гр.д. № 1621/2007 г. на І ГО на ВКС.
Ответникът по касационната жалба “И” АД, ч. повереника си адв. Н от АК-София, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за недопускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлен оценяем иск по чл. 59 ЗЗД, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касаторите не са посочили главното основание за приложното поле на касационно обжалване – кой е правният въпрос от значение за изхода на спора/материалноправен или процесуалноправен/ – чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е решен при наличието на три алтернативно дадени предпоставки – т. 1, т. 2 и т. 3. Следователно към главното задължително основание в ал. 1 следва да се прибави поне една от предпоставките в т. 1, т. 2 и т. 3.
В представеното изложение е посочено, че обжалваното въззивно решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, което може да се квалифицира само като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, ГПК – основание за допускане до касация на касационната жалба. Основанията за допускане на касационно обжалване са посочени бланкетно и така както са формулирани не може да се изведе кой е процесуалноправният или материалноправен въпрос, значим за изхода на спора, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Както по-горе е посочено, касаторите не са конкретизирали основанието за допускане на касационното обжалване. С оглед представената съдебна практика следва да се приеме, че се твърди наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, а именно обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и се касае до казус, решаван противоречиво от съдилищата.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната, съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ, практика на Върховния касационен съд, както и на постановленията на Пленума на Върховния съд, в който аспект е посоченото ТР № 1/1995 г. на ОСГК на ВКС. В изложението за допускане на касационно обжалване не е изведен материалноправен, съответно процесуалноправен въпрос, по който въззивния съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и който въпрос е от значение за изхода на спора.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците не са доказали при условията на пълно и главно доказване с оглед разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК/отм./, че техните праводатели са били акционери в “Л” АД към момента на одържавяване на собствеността му, както и броя на акционерите и разпределението на капитала на дружеството, обосноваващи материалноправната им легитимация. Приел е също така, че процесните имоти не съществуват реално до размерите, в които са отчуждени, за да подлежат на реституиране.
На първо място не може да се обосновава противоречие на съдебното решение с практиката на ВКС, а да се представя решение на ВАС.
На следващо място, след като не е изведен конкретен материалноправен въпрос, респ. процесуалноправен такъв, ВКС не може да извърши проверка за наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Задачата на тази проверка е установяване на обстоятелството за решен правен въпрос, обуславящ изхода на спора в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата, в който аспект са представените отделни решения на ВКС. Независимо от това следва да се отбележи, че изводът на въззивния съд е за липса на предпоставки за реституиране на процесния имот, което обуславя неоснователността на предявените искове за неоснователно обогатяване, които в случая имат акцесорен характер. Изводът на въззивния съд и постановеното въз основа на него решение кореспондират с представената от касаторите съдебна практика. С други думи, касаторите не са доказали противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС по отношение на института на неоснователното обогатяване. Евентуалната неправилност на този извод е основание за касиране на решението по чл. 281 т. 3 ГПК, но не е основание за допускане на касационно обжалване, тъй като този извод и постановеното въз основа на него решение по приложението на чл. 59 ЗЗД не противоречат на константната практика на ВКС.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 291 от 08.04.2009 г., постановено по в.гр.д. № 845/2008 г. на Софийския апелативен съд, І състав, по касационна жалба с вх. № 3* от 19.05.2009 г. на Р. Р. и И. Л. Р. , и двамата от И. , ч. повереника им адв. И от АК-София, А. Т. , С. Х. , Б. Х. и Б. Х. , и четиримата от И. , ч. повереника им адв. Д от АК-София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: