1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
София, 21.02. 2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 914 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма][населено място], чрез пълномощниците си адв. А. Д. и адв. Д. Н. от АК-София, против въззивно решение от 16.02.2010 г., постановено по в.гр.д. № 2543/2009 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Втори „Д” въззивен състав, с което е отменено решение от 27.01.2009 г. на Софийски районен съд, 71 с-в, постановено по гр.д. № 20866/2008 г., и са уважени предявените искове от М. И. С., срещу [фирма],[населено място], с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване уволнението, извършено със заповед № 619/24.06.2008 г. на управителите на ответното дружество за незаконно; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър административно обслужване” в АМ офис на ответното дружество и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за сумата 7 380 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, като е отхвърлено възражението на ответното дружество срещу ищцата за прихващане за сумата 7 380 лв. като недоказано.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, решавани противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2, както и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведеният материалноправен въпрос е за приложението на чл. 333, ал. 3 КТ, за който се твърди, че е решен във въззивното решение в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата, а процесуалноправният въпрос е за приложението на чл. 149, ал. 3 ГПК, решаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил съдебни решения, както следва: Решение № 194 от 08.06.2009 г. по в. гр. д. № 215/2009 г. на ОС-Стара Загора, Решение № 1845 от 02.12.2004 г. по гр. д. № 2880/2002 г. на ІІІ ГО на ВС и Решение № 45 от 15.04.2009 г. по в.гр. д. № 83/2009 г. на ОС-Разград, за което липсват данни, че е влязло в сила.
Ответницата по касационната жалба М. И. С. от[населено място], в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от с тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата, поради съкращаване на щата е незаконосъобразно, тъй като към момента на уволнението тя е заемала изборната длъжност „секретар по административните въпроси, връзки с обществеността и международни отношения” на Ф. „Ф., металургия, химия” към Национален профсъюзен съюз „Промяна” и за нейното уволнение е било необходимо предварително съгласие на този синдикален орган по чл. 333, ал. 3 КТ, каквото не е било налице. Уважил е предявените обективно съединени искове за защита срещу незаконно уволнение и е отхвърлил като недоказано направеното от ответното дружество срещу нея възражение за прихващане със сумата 7 380 лв.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай, предвид обуславящия изхода на спора материалноправен въпрос относно приложението на чл. 333, ал. 3 КТ и приложената във връзка с това съдебна практика – решение на отделен състав на ВКС и влязло в сила въззивно решение, а не задължителната съдебна практика по см. на т. 2 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г., настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС намира, че са релевирани основанията за допускане до касация на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т.2 и т. 3 ГПК.
Във връзка със заявените основания за допускане до касация настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречива съдебна практика по прилагането на чл. 333, т. 3 КТ. Поставеният от касатора въпрос е от значение за изхода на спора, но в случая не е налице противоречивото му решаване. Въззивното решение отразява трайно установената съдебна практика, намерила отражение и в представените съдебни решения, че работникът или служителят, чиято длъжност се съкращава, когато е изборен член на ръководен синдикален орган на синдикално обединение, попада под закрилата на чл. 333, ал. 3, пр. 2 КТ и за неговото уволнение е необходимо предварително съгласие на съответния синдикален орган. В тези случаи не се прилага разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на КТ, тъй като не се касае до членове на синдикалното ръководство в предприятието, а до изборни членове на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган. В обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата, чиято длъжност се съкращава е заемала изборната длъжност „секретар по административните въпроси, връзки с обществеността и международни отношения” на отрасловото синдикално обединение Ф. „Ф., металургия, химия” към Национален профсъюзен съюз „Промяна” и за нейното уволнение е било необходимо предварително съгласие на този синдикален орган по чл. 333, ал. 3, предл. второ КТ, каквото не е било налице, поради което и уволнението й на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ се явява незаконосъобразно и е отменено.
За да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК следва даден правен въпрос да е решаван противоречиво от съдилищата, при отчитане на обстоятелството, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правнорелевантни и различни факти са доказани. Т.е. този правен въпрос следва да е свързан с решаващите изводи на съда, обосновали изводите му за съществуването или не на спорното право и се явява съществен с оглед изхода на делото. В настоящия случай не е налице тази хипотеза. Представени са убедителни доказателства, които установяват, че ищцата се е ползвала от закрилата на чл. 333, ал. 3, пр. 2 КТ в качеството й на секретар по административните въпроси, връзки с обществеността и международни отношения” на отрасловото синдикално обединение Ф. „Ф., металургия, химия” към Национален профсъюзен съюз „Промяна” и за нейното уволнение е било необходимо предварително съгласие на този синдикален орган по чл. 333, ал. 3, предл. второ КТ, което не е получено от работодателя, и тъй като нормата на закона е императивна, нарушаването й води до незаконосъобразност на уволнението.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – разрешен от въззивния съд процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Посочено е нарушение разпоредбата на чл. 149, ал. 3 ГПК, тъй като съдът е дал възможност на касатора за представяне в седмодневен срок на писмена защита, а е постановил решението си преди депозирането й, т.е. не е съобразил съображенията, изложени в нея. Дори да се приеме, че е допуснато това процесуално нарушение от съда, макар че в протокола от съдебното заседание на 09.02.2010 г. липсват данни да е определен срок за представяне на писмена защита от процесуалния представител на въззиваемия, от една страна то не е съществено, а от друга се касае до процесуалноправен въпрос, който не е обусловил изхода на делото като общо основание за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. Нещо повече, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК би било налице, ако произнасянето на съда по този въпрос би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата. В случая нормата на чл. 149, ал. 3 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване. Направените доводи от касатора обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК. А твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 16.02.2010 г., постановено по в.гр.д. № 2543/2009 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Втори „Д” въззивен състав, по касационната жалба с вх. № 27268 от 15.04.2010 г. на [фирма][населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: