О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1548
София, 29.12. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми декември, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. А. Х. от с. Р., Кърджалийска област, чрез повереника му адв. В от АК-София, против въззивно решение № 37 от 25.03.2009 г., постановено по в.гр.д. № 1244/2008 г. на Пловдивския апелативен съд, І състав, с което е оставено в сила решение № 170 от 21.10.2008 г. по гр.д. № 195/2008 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е уважен предявеният от Г. Я. Е. от гр. К. против Д. А. Х. и А. Р. А. от с. Р., Кърджалийска област, иск с правно основание, чл. 135, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване недействителността по отношение на ищеца на договор за дарение на недвижим имот, материализиран с нот. акт № 47, т. І, рег. № 2* дело № 47 от 2006 г. на Н. К. З. , рег. № 204 на НК, сключен между двамата ответници.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е оставено в сила първоинстанционното решение, е налице основание за допускане на касационно обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с твърдението, че разрешаването на настоящия казус е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответниците по касационната жалба Г. Я. Е. и А. Р. А., не представят писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразяват становище по жалбата и по допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважен иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочи хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
Като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, жалбоподателят посочва разрешения от въззивния съд съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а именно наличието на права на трети добросъвестни лица върху отчуждения имот, прави ли искът по чл. 135 ЗЗД допустим, респективно уважаването му основателно.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Посоченото основание ще бъде налице, когато се налага да се даде еднообразно тълкуване на закона, т.е. по повод постановеното от въззивния съд решение се налага отстраняване на противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд или преодоляване на погрешна постоянна практика, какъвто не е настоящият случай.
Освен това, за да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, какъвто също не е настоящият случай.
В конкретния случай допускането на касационно обжалване се обосновава с визираните в чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК основания за неправилност на обжалваното решение. Тези основания касаят правилността на обжалваното решение при разглеждане на касационната жалба по същество, но не са основания за допускане на касационно обжалване. В изложението към касационната жалба не е обосновано наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изразяващо се в необходимостта от еднообразно тълкуване на закона по повод противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд във връзка с приложението на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, или от преодоляване на погрешна постоянна практика по приложението на посочените законови текстове. В съобразителната част на обжалваното решение, въззивният съд изрично, точно и ясно е посочил, че процесният имот е прехвърлен от касатора на втория ответник/негов баща/ след като прехвърлителят е бил осъден от ищеца с влязло в сила съдебно решение с изпълнителен титул, както и че прехвърлителната сделка е под формата на дарение и няма възмезден характер, както изисква разпоредбата на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Съдът не се е произнесъл по изведения от касатора процесуалноправен въпрос, свързан с правния интерес от П. иск, релевиран за първи път в касационното производство, тъй като същият е извън предмета на делото, доколкото се касае до иск на кредитора за прогласяване на недействителността на сделка с безвъзмезден характер, извършена от длъжника с цел да го увреди, наличието на които предпоставки безспорно са установени във въззивното производство, поради което е и налице правен интерес за ищеца-кредитор от предявяване на този установителен иск.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 37 от 26.03.2009 г., постановено по в.гр.д. № 1244/2008 г. на Пловдивския апелативен съд, І-ви състав, по касационна жалба с вх. № 2* от 07.05.2009 г. на Д. А. Х. от с. Р., Кърджалийска област, чрез повереника му адв. В от АК-София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: