О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 736
София, 2.07. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи юли, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 4* по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. К. С. от гр. С., против решението от 09.07.2008 г., постановено по гр.д. № 4065/2007 г. на Софийския градски съд, ІІ “Д” състав, с което е отменено решението от 24.09.2007 г. на Софийския районен съд, постановено по гр.д. № 13497/2007 г., с което е уважен предявения иск от А. К. С., срещу МИННО-ГЕОЛОЖКИЯ УНИВЕРСИТЕТ/МГУ/ “Св. Иван Рилски” гр. С., с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ за сумата 2989,80 лв., представляваща обезщетение за недопускане на работа на длъжността “Главен юрисконсулт”, за периода от 08.12.2006 г. до 07.06.2007 г., като със същото решение искът е отхвърлен като неоснователен.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че постановеното решение на въззивния съд е в противоречие със съдебната практика, в която връзка сочи и представя съдебна практика – влязло в сила решение от 30.10.2006 г. по гр.д. № 14908/2006 г. на Софийски районен съд, 52 състав – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Касаторът е посочил като съществен материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл с твърдяното противоречие, а именно подаденото от него заявление за възстановяване на работа, съставлява ли явяване на работника в предприятието по смисъла на чл. 225, ал. 3 КТ.
Ответникът по касационната жалба, МГУ “Св. Иван Рилски”, я оспорва в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, но не изразява становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлен оценяем иск по чл. 225, ал. 3 КТ, с цена на иска над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявения иск по чл. 225, ал. 3 КТ, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал твърдението си, че се е явил на работа и е изразил готовност да изпълнява трудовата функция по длъжността, заемана от него преди незаконното му уволнение.
Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е налице, когато даден правен въпрос /процесуален или материалноправен/, от който зависи изхода на спора, се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични искове, но отнасящи се за различни периоди от време, както се сочи в касационната жалба, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по това дело. В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на съдилищата и е представено посоченото по-горе съдебно решение. Повдигнатият от касатора материалноправен въпрос е съществен, но именно този въпрос не касае настоящия случай. Представеното от касатора доказателство и конкретното дело са идентични по отношение на страните, касатора и ответника по касационната жалба и основанието на иска – чл. 225, ал. 3 КТ, но са различни по доказателствения материал досежно приложението на чл. 225, ал. 3 заемана от него преди незаконното му уволнение.
КТ. Видно от представеното от касатора влязло в сила решение на СРС по гр.д. № 14908/2006 г., решаващият състав е приел, че ищецът, касатор в настоящото производство, е изпълнил задължението си да се яви при работодателя си в законоустановение срок с подаването от него на заявление № 362 от 06.04.2004 г. В обжалваното решение въззивният съд е приел, че след като ищецът е изпаднал в обективна невъзможност поради здравословни проблеми да престира своя труд за определен период от време, което е видно от изходяща от него въззивна жалба/л. 31 от първоинстанционното дело/, за период, предхождащ непосредствено процесния период, след отпадането й, той е следвало да демонстрира своята готовност за встъпване в длъжността, която е заемал преди уволнението, като доказването на тези факти е в негова тежест. В случая Софийски градски съд е приложил разпоредбата на чл. 345, ал. 1, пр. последно КТ, съгласно която след отпадане на обективната уважителна причина за неявяване на работа, работникът е следвало да се яви при работодателя и реално да заеме длъжността, на която е бил възстановен. Не са инвокирани твърдения за неправилно приложение на тази норма в противоречие с практиката на съдилищата, не са и представени доказателства за това. Изложените от касатора основания кореспондират с основателността или не на касационната жалба по смисъла на чл. 281, т. 3 КТ, но не се явяват основание за допускане на касационно обжалване. Поради това, настоящата инстанция счита, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание твърдяното от касатора противоречие с практиката на съдилищата, съгласно чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 2 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.07.2008 г., постановено по гр.д. № 4065/2008 г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІІ “Д” състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: