О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1088
София, 13.08.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети август, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 337 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. А. Х. от гр. Б., чрез процесуалния му представител адв. Т от АК Р. , против въззивно решение № 544 от 03.11.2008 г., постановено по гр.д. № 662 по описа за 2008 г. на Русенския окръжен съд, ГК, с което е оставено в сила решение № 13/17.06.2008 г. на Б. районен съд, по гр.д. № 286/2007 г., в частта за вината, родителските права по отношение на непълнолетното дете Т, режима на личните отношения, издръжката и държавните такси.
Касаторът поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът сочи като основания за допускане на касационното обжалване хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като извежда правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, по който има противоречива практика и е от значение за точното прилагане на закона, а именно относно излагане на точни правни аргументи защо е доказана вината на касатора за разстройството на брака, В подкрепа на твърденията си жалбоподателят представя съдебна практика, за която счита, че е относима към основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, както следва : решение № 1* от 23.12.1993 г. по гр.д. № 544/1993 г. на ВС, ІІ г.о., решение № 1* от 20.11.1993 г. по гр.д. № 514/1993 г. на ВС, ІІ г.о., решение № 460 от 18.06.1999 г. по гр.д. № 344/1999 г., на ВКС, ІІ г.о., решение № 402 от 02.09.2003 г. по гр.д. № 963/2002 г., на ВКС, ІІ г.о., решение № 480 от 04.06.2004 г. по гр.д. № 146/2004 г., на ВКС, ІІ г.о., решение № 544 от 28.07.2003 г. по гр.д. № 297/2003 г., на ВКС, ІІ г.о., решение № 1* от 27.12.2004 г. по гр.д. № 263/2004 г., на ВКС, ІІ г.о., решение № 952 от 19.01.2004 г. по гр.д. № 843/2003 г., на ВКС, ІІ г.о., решение № 950 от 19.01.2004 г. по гр.д. № 397/2003 г., на ВКС, ІІ г.о., решение № 694 от 08.07.2002 г. по гр.д. № 352/2002 г., на ВКС, ІІ г.о., решение № 796 от 20.09.1999 г. по гр.д. № 568/1999 г., на ВКС, ІІ г.о., решение № 543 от 26.05.1992 г. по гр.д. № 555/1992 г., на ВС, ІІ г.о.
В отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответницата И от гр. Б., чрез повереника адв. С от АК- Р. , оспорва касационната жалба и изразява становище за недопустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащо на обжалване решение на въззивен съд и в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 ГПК.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ практика на Върховния касационен съд, както и на постановленията на Върховния съд и трайно установената съдебна практика.
Касаторът е посочил като процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора въпросът относно излагането на правни аргументи за обосноваване на изведената фактическа обстановка в брачния процес. Обосноваването на решението в частта за причините за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка действително е от значение както за установяването на безспорност между страните по този въпрос, така и за предявените акцесорни искове относно родителските права, режима на лични отношения и издръжката. При излагането на мотивите си съдът следва да посочи кои факти приема за установени съобразно представените от страните доказателства, като именно въз основа на тях изработи и правните си изводи. В атакуваното въззивно решение съдът е постъпил именно по този ред – посочил е фактите, които е приел за установени и е изложил по какъв начин всеки от съпрузите е допринесъл за невъзвратимото разрушаване на брачната връзка. Този въпрос не е разрешен в противоречие с представената и описана по-горе съдебна практика, нито пък е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и в частта му относно определените мерки за упражняване на родителските права, режима на лични отношения на ненавършилото пълнолетие дете с родителя, който няма да упражнява родителските права, както и на определената издръжка. Съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето Т. , родена на 10.05.1993 г. на майката, като е съобразил родителските качества на този родител, полаганите от него грижи и умението за възпитание, възрастта и пола на детето, както и привързаността между майката и детето. При преценката на тези обстоятелства съдът е приел, че с оглед защита интересите на детето, майката се явява родителят комуто следва да се предоставят мерките за упражняване на родителските права. В този смисъл са и представените съдебни решения № 1203/1993 г., № 460/1999 г., № 402/2002 г., № 480/2004 г., № 544/2003 г., № 1041/2004 г., в които интересът на детето е изведен приоритетно при възлагане на родителските права и определяне режима на лични отношения с другия родител. В настоящия случай съдът е определил разширен режим на лични отношения между детето и родителя, на когото не са предоставени родителските права. Интересът на детето винаги е конкретен и това се обуславя от конкретните обстоятелства, които за всеки отделен случай са различни. При разрешаването на посочените въпроси съдът се е придържал към установените с Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума на ВС критерии, въззивното решение е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Направените доводи от касатора обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 1 и т. 3 ГПК като същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество, едва след допускане на решението до касационно обжалване.
Както се посочи по-горе твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречива практика на съдилищата.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. По принцип следва да се отбележи, че точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика. А развитие на правото е налице, когато произнасянето по правен въпрос, значим за изхода на спора, е наложено от непълнота на закона или и свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнотата или неяснотата на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай. Твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон се отнасят до основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК и не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съдебната практика по релевирания от касатора правен въпрос, а именно приложението на чл. 99, чл. 106 СК, е постоянна, трайна и непротиворечива. Не са налице обстоятелства, предпоставящи изменението на тази практика или нейната отмяна чрез ново тълкуване на закона.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 544 от 03.11.2008 г., постановено по гр.д. № 662 по описа за 2008 г. на Русенския окръжен съд, ГК, по касационна жалба с вх. № 1* от 09.12.2008 г. на Р. А. Х. от гр. Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: