1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 836
София, 02.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юни, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 2114 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Обжалвано е въззивно решение № 122 от 06.12.2012 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по в.гр.д. № 246/2012 г., с което е отменено решение № 129 от 09.02.2009 г. по гр.д. № 95/2007 г. на Сливенския окръжен съд и е отхвърлен предявеният от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност/КУИППД/ /понастоящем Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество – КОНПИ/ [населено място], ТД Б., срещу М. Х. К. от [населено място], [фирма] [населено място], представлявано от М. Х. К. и С. Д. Т. от [населено място], иск с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД, за отнемане в полза на държавата на описаното недвижимо имущество.
Недоволна от решението е КОНПИ [населено място], ТД Б., която чрез своя процесуален представител А. Д., инспектор в ТД [населено място], го обжалва в срок като счита, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано – основания за касиране по чл. 281, т. 3 ГПК и се иска неговата отмяна и уважаване на иска по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД.
В представеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът твърди, че въззивният съд е възприел позиция в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставените правни въпроси от материално и процесуално естество, от значение за изхода на делото са – относно метода на определяне на понятието „значителна стойност” на имуществото по см. на чл. 3, ал. 1, вр. с § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД и следва ли тази стойност да бъде съотнесена към минималните работни заплати/М./ или определена само съобразно фиксираната сума от 60 000 лв., както и въпроса за задължителната сила на указанията на касационната инстанция по приложението на закона. Позовава се и представя съдебна практика – решение № 750 от 13.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 952/2009 г., ІV г.о., решение № 759/2010 от 28.07.2011 г. на ВКС гр.д. № 463/2010 г., ІІІ г.о., решение № 193 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1649/2009 г., ІV г.о., решение № 128 от 29.04.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1356/2009 г., ІV г.о., решение № 66 от 26.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 863/2010 г., ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК и решение № 855 от 04.12.2003 г. на ВКС по гр.д. № 123/2003 г., ІІ г.о., постановено по стария процесуален ред.
Ответниците по касационната жалба М. Х. К. от [населено място] и С. Д. Т. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Ю. Я. от АК-С. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорват като неоснователна и изразяват становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 28 ЗОПДИППД, с цена над 5000 лв. и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което се явява редовна и допустима.
За да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД, въззивният съд е приел в обжалваното решение, че в случая не е налице една от кумулативно изискваните предпоставки от закона – чл. 3 ЗОПДИППД, а именно, да е установено имущество на значителна стойност – над 60 000 лв., съгласно § 1, т. 2 ДР на ЗОПДИППД, като спазвайки задължителните указания на ВКС по приложението на закона е изслушал съдебно-техническа експертиза с вещо лице С., която е дала заключение за стойността на имота в [населено място], [община], във връзка със значителната разлика в оценките на този имот от други вещи лица за два близки по време момента, като е възприел за най-обосновано заключението на вещото лице С., защото е изготвено след личен оглед на имота, изследване на приложимостта на сравнителния пазарен метод и едва след невъзможността да бъде приложен, е приложен вещно амортизационния метод и оценката на имота възлиза на сумата от 4 723 лв. С оглед на данните по делото, въззивният съд е приел, че реалната стойност на придобитото от ответниците през проверявания период имущество към момента на придобиването му възлиза общо на сумата от 44 426 лв., т.е. не надвишава сумата от 60 000 лв., поради което в случая не е налице изисквания в чл. 3 ЗОПДИППД критерий „значителна стойност” на придобитото от ответниците имущество, поради което при липса на една от дадените при условията на кумулативност предпоставки за успешно провеждане на иска по чл. 28 ЗОПДИППД, то и предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В случая като основание за допускане на касационно обжалване е посочен чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да се допусне разглеждане на касационната жалба предвид залегналата в ГПК факултативност на касационното обжалване, на първо място касаторът следва да формулира материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В случая са поставени два въпроса от материално и процесуалноправно естество, но същите са решени от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика, в т.ч. и тази представена от касатора, а не в противоречие с нея. Така, по въпроса – относно метода на определяне на понятието „значителна стойност” на имуществото по см. на чл. 3, ал. 1, вр. с § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД и следва ли тази стойност да бъде съотнесена към минималните работни заплати/М./ или определена само съобразно фиксираната сума от 60 000 лв., приетото от въззивния съд е в съответствие със задължителната съдебна практика – решение № 56 от 28.05.2012 г. по гр.д. № 1601/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 70 от 04.07.2012 г. по гр.д. № 704/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 834 от 23.10. 2010 г. по гр.д. № 1417/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 255 от 02.11.2012 г. по гр.д. № 1268/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. В тях е прието, че стойността на имуществото е от значение, както за преценката дали то е на значителна стойност по см. на § 1, т. 2 ЗОПДИППД, така и за съпоставката на доходите на проверяваното лице с изразходваните средства за придобиването на това имущество с оглед обосноваване или отхвърляне на презумпцията на чл. 4 от същия закон. Когато се преценява стойността с оглед приложимостта на закона към съответното имущество, следва да се установи дали то е на „значителна стойност” – ако общо оценката му надвишава 60 000 лв. Тогава по отношение на него може да започне процедурата по проверка и ще подлежи на отнемане от държавата след установяване на предпоставките по специалния закон. В случая минималната работна заплата не е универсален критерий, тя се използва за критерий за изследване на имуществото и доходите на ответника, когато това е подходящо с оглед особеностите на случая. Стойността на имуществото следва да бъде преценявана към момента на придобиването му, като дали стойността е значителна по см. на §1, т. 2 ДР на ЗОПДИППД се преценява с оглед придобивната му стойност, която се определя въз основа на представените доказателства за право на собственост върху имуществото, а при съмнение, че посочената придобивна цена на имуществото е симулативна, за доказване на което са допустими всички доказателствени средства, придобивната стойност се определя по средни пазарни цени въз основа на експертно заключение и други доказателства за пазарната цена на имотите към съответния минал момент. Съотнасянето на имуществото към минималната работна заплата за проверявания период е способ за определяне на съотношението между доказани законни доходи и извършени разходи на проверяваното лице при отчитане на инфлационните процеси в страната. Именно въз основа на тази задължителна съдебна практика въззивният съд е дал отговор на поставения правен въпрос и е стигнал до извода, че стойността на придобитото имущество като цяло е под 60 000 лв. По втория процесуалноправен въпрос за задължителната сила на указанията на касационната инстанция по приложението на закона, въззивното решение е постановено в съответствие с представената съдебна практика, а именно, че указанията на Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, на когото е върнал делото за ново разглеждане. Това задължава съда да процедира по посочения начин или да приеме по съответния материалноправен въпрос същото, каквото е приела касационната инстанция като при новото разглеждане на делото въззивният съд преценява по вътрешно убеждение кои факти са доказани и кои не са. Указанията по прилагане и тълкуване на процесуалния закон посочват на въззивния съд кои процесуални действия той е длъжен да извърши като той преценява по вътрешно убеждение кои факти са доказани и кои не са, но не може да основе вътрешното си убеждение на доказателствено средство, което няма доказателствена сила, или е събрано ненадлежно, нито може да не обсъди доказателствено средство, което му е предписано да обсъди. В конкретния случай при новото разглеждане на делото въззивният съд е изпълнил задължителните указания на касационния съд да назначи допълнителна техническа експертиза за оценката на придобития имот от ответниците в [населено място], предвид значителната разлика в оценките на този имот за кратък период от време/ 3 730 лв. и 45 770 лв./, което той е сторил и е обсъдил приетото заключение ведно с останалия доказателствен материал при условията на чл. 12 ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че направените оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и са относими към основателността на касационната жалба, а не към допустимостта на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
При този изход на делото, на ответниците по жалбата следва да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 122 от 06.12.2012 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по в.гр.д. № 246/2012 г., по касационна жалба с вх. № 755 от 28.01.2013 г на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, [населено място], ТД Б..
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, [населено място], ТД Б. да заплати на М. Х. К. и С. Д. Т., и двамата от [населено място] направените разноски за касационното производство в размер на 1000/хиляда/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: