1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 65
София, 25.01. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесет и четвърти януари, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 957 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Основно училище „Х. С.”[населено място], П. област, представлявано от директора Р. В. Д., чрез пълномощника си адв. М. Г. от АК-П., против въззивно решение № 39 от 16.03.2010 г., постановено по в.гр.д. № 38 по описа за 2010 г. на П. окръжен съд, с което като е оставено в сила решение № 257 от 01.12.2009 г. по гр.д. № 712/2009 г. на Р. районен съд, са уважени предявените от Ф. К. П. от[населено място] област, срещу ОУ „Х. С.”[населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване за незаконно уволнението на ищцата извършено със заповед № ЧР 2-011 от 14.07.2009 г. на началника на Регионалния инспекторат по образованието –[населено място], по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „директор”. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с 225, ал. 1 КТ, за сумата 5200 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, предявени против ОУ „Х. С.” и при условията на евентуалност против Регионалния инспекторат по образованието –[населено място], като в тази част решението е влязло в сила като необжалвано.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят ОУ „Х. С.” твърди, че постановеното от въззивния съд решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК – основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, във връзка с което твърдение представя Решение № 22 от 23.02.2010 г. по гр.д. № 3810/2008 г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение № 33 от 09.03.2010 г. по гр.д. № 2280/2008 г. на ІІІ ГО на ВКС и Решение № 220 от 20.04.2010 г. по гр.д. № 4691/2008 г. на ІІІ ГО на ВКС. Изведеният от касатора материалноправен въпрос е прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ с учител, съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, представлява ли лично субективно право на съответния учител, което да може да бъде упражнявано само по негово искане или с негово съгласие, или с това право разполага и работодателят. Изведен е и втори въпрос, а именно преценката на работодателя да приложи нормата на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, подлежи ли на съдебен контрол.
Ответникът по касационната жалба Ф. К. П. от[населено място], не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, не изразява становище по жалбата и по основанията за допускането й до касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Р. инспекторат по образованието –[населено място], представляван от началника си Ваня А. К., чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Росица С. Б., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което същата е редовна и допустима.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият материалноправен въпрос е обусловил крайния извод на съда за основателност на предявените искове за защита срещу незаконно уволнение и е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК – основание за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационното обжалване в размер на 50 лв., на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 39 от 16.03.2010 г., постановено по в.гр.д. № 38 по описа за 2010 г. на П. окръжен съд.
Указва на ОУ”Х. С.” , представлявано от директора Р. В. Д. от[населено място], ул. Б. Миленкови” № 28, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да внесе по сметка на Върховния касационен съд, държавна такса в размер на 50 лв., като в противен случай производството по делото пред ВКС ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: